Затворник, осъден на смърт, очакващ екзекуция поискал молив и хартия като последно желание. След като пише няколко минути, осъденият се обажда на пазача в затвора и моли това писмо да бъде предадено на биологичната му майка.  
В писмото пишело:  
„Мамо, ако имаше повече справедливост на този свят, днес и двамата щяхме да бъдем обречени, а не само аз. Ти си толкова виновна, колкото и аз за живота, който водех. Помниш ли, когато откраднах колело от момче като мен и го донесох вкъщи? Ти ми помогна да го скрия, за да не разбере баща ми. Помниш ли, когато откраднах пари от портфейла на съседа? Похарчи ги с мен в мола. Помниш ли, когато се скарахте с баща ми и той си тръгна? Той просто искаше да ме поправи, защото копирах изпита, вместо да чета. В крайна сметка бях изключен. Мамо, бях само дете, малко по-късно се превърнах в проблемен тийнейджър и сега съм нетолерантен и агресивен човек. Мамо, аз бях просто дете, което се нуждаеше от корекция, а не от одобрение. Но все пак ти прощавам! Моля ви, само да изпратите това писмо на възможно най-много родители от цял ​​свят, за да знаят, че носят отговорност да отгледат дете, като накарат човека, да действа чрез добро или зло. Благодаря ти мамо, че ми даде живот и ми помогна да го загубя.

Твоят син престъпник"

 Поуката каква е тука: Който откаже да накаже сина си, не го обича. Който го обича, не се колебае да се скара с него. Образованието е най-мощното оръжие, което можете да използвате, за да промените света. Възпитавайте децата си и няма да ви се налага да наказвате възрастните!

Прочетено в Нета 

Пък моята майка казва, че язък, че ме е била толкова много - пак не е дало никакъв резултат :-)