Притча  "Имало едно време един човек, на който все му се струвало, че кръста който носи е много тежък. Мислил, мислил и намерил решение - с едно трионче подрязал кръста си. Той станал по-лек и носейки го на гърба си той изпреварил другите хора, които превивали гръб под своите кръстове. Но пак не бил доволен - отново подрязал кръста си. Този път бил много по-напред от другите. Така подрязвайки го, кръста останал съвсем мъничък. Но в един момент всички хора стигнали до една пропаст, под която била огнената река. Другите хора направили мост от своите кръстове и минали на другия бряг, където било красиво. 
Там било спасението. А нашия човек останал на брега - кръста му бил твърде малък  за мост...

******
Приятели, всеки носи кръста си. Това е ежедневието ни, изпълнено с радост, болка, хубави и лоши моменти.   
Подрязването на кръста - това са компромисите, които ние правим с алчността, лъжата, лицемерието, злобата...
Всеки един компромис ни отделя от Доброто в нас, от Вярата и от стремежа ни да бъдем Човеци.   
Всеки един компромис от наша страна наранява други хора, но ние не мислим за това. Колко пъти си казваме : ""Знам,че не е правилно, но аз ще го направя. Никой няма да ме види."" Не! Има Кой да ни види! Този, който ни гледа, един ден ще ни напомни за тези наши скрити, мръсни постъпки. Ако сега се измъкваме тайно, от Неговото правосъдие няма как да го направим.  
Аз ви пожелавам от тук нататък компромисите да бъдат все по-малко в живота ви и всяка ваша постъпка да бъде такава, каквато искате  да бъде и постъпката на другите спрямо вас. За да можете да минете един ден през пропастта на другия бряг..."

 Споделено от интернет


 

И сега трябва да е така, Феяв. Всеки да отговаря за постъпките си.
Поздрави!