Приказка за прошката
(Притча)  
Селянин имал старо магаре, което недовиждало. Един ден то паднало в кладенеца в двора. Животното ревало жаловито часове наред, докато селянинът се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил, че животното е старо, а кладенецът така или иначе трябвало да бъде зарит; спасяването на магарето просто не си струвало.   Той извикал всичките си съседи да му помогнат. Всеки грабнал лопата и започнали да хвърлят пръст в кладенеца. В началото магарето осъзнало какво става и заиздавало жаловити звуци. После съвсем неочаквано, то млъкнало.  
След като дружината похвърляла известно време в пълна тишина, селянинът не издържал и погледнал в кладенеца. И се слисал от видяното. Докато пръстта падала върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Изтръсквало пръстта и стъпвало върху нея.  
Съседите на селянина продължили да сипят пръст върху животното, а то я изтръсквало от себе си и правело стъпка нагоре. Много скоро всички били удивени когато магарето изскочило от кладенеца. Стопанинът бил гузен, но и щастлив, а магарето се радвало на стопанина си повече от преди.
- - -
Поука: Животът ще ви зарива с пръст, и с какво ли още не. Номерът за излизане от кладенеца е да се отърсвате от онова, което ви затрупва и да не спирате да правите стъпки нагоре. Всяка наша неприятност е камък, върху който да стъпим, трамплин. Можем да излезем и от най-дълбоките кладенци, ако просто не спираме и никога не се предаваме! Отърсете се и направете стъпка нагоре.  

Помнете петте прости правила:  
1. Освободете сърцето си от омраза – Прощавайте.
2. Освободете ума си от притеснения – Повечето никога не се основателни.
3. Живейте просто и ценете онова, което имате.
4. Давайте повече.
5. Очаквайте по-малко от хората, а изисквайте повече от себе си.