Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2012 20:05 - Сбогом, Котанка!
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 7969 Коментари: 19 Гласове:
21

Последна промяна: 30.08.2012 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Само който е губил домашен любимец, може да разбере мъката ни...
Живя с нас цели 12 години...
В началото я наричахме  с разни имена, но реагираше най-бързо на "Котана". Понякога шеговито й казвахме, че е "звярът вкъщи". (http://feq.blog.bg/drugi/2009/11/18/zviaryt-vkyshti.438411)
Прощавахме й белите, капризите и издрасканите мебели...
Нищо не може да замени тихото й мъркане, гальовността и миловидните пози.
Писала съм за нея и в постинги и в коментари.
Беше нашето емоционално и позитивно настроение...
Само няколко дни откакто ни напусна, а вече ни липсваш много, Котанка!
Обичаме те, много! 
Почивай в мир, душичке малка!


image

image

image


image

image

...Няма да те забравим...



Гласувай:
21
0



1. cefules - Вече над десет години минаха, откак ...
28.08.2012 20:15
Вече над десет години минаха, откак погребах за пръв път свой четирикрак приятел. Трудно е да се каже даже "приятел", защото това беше най-злата котка, която изобщо през живота си съм виждал. Памела. Колкото лоша беше, толкова си я и обичахме. А и тя агонизира няколко часа, само за да дочака майка, да свие главичка в ръцете й и да заспи завинаги. Сегашната, която имам е пълна нейна противоположност. И като цвят: черно на бяло, онази беше бяло на черно. И като характер. Колкото зла беше онази, толкова добра е тази. Също се казва Памела. В нейна чест. Много е тежко, наистина.
цитирай
2. karambol5 - Съжалявам много
28.08.2012 20:34
Съжалявам много
цитирай
3. stela50 - Много съжалявам, Феичка ... не може да се забрави ...
28.08.2012 21:16
Толкова е хубава на снимките.
Сбогом и от мен на твоята Котанка ...
цитирай
4. carmen - преди две години почина десетго...
28.08.2012 22:06
преди две години почина сиамката ми на десет години. Много е тежко, толкова невинно животинче, наложи се евтаназия. Дни след това съм виждала синът ми да плаче, а той тогава беше на 25 години. Тази пролет обаче си взех една бяла прелест, една персийка, такава сладост и веселие ни носи:) Едни прекрасни сини очички заменихме с прекрасни кехлибарени очички :) Потъгувайте и си вземете друга радост.
цитирай
5. goby3 - Съчувствам ти! :(
28.08.2012 22:33
Съчувствам ти! :(
цитирай
6. mariniki - тъжно е...
29.08.2012 10:04
да загубиш любимо същество...
цитирай
7. vmir - Моите съболезнования!
29.08.2012 10:50
Тя ще продължи да живее вечно в сърцата ви, Феичке! И аз нося незаличимата болка за една котана, която не преминава с времето. Наложи ми се да я махна от къщи, преди да съм я излекувал, чакахме бебе... А беше най-преданото ми същество - нещо, което в котките изключително рядко се среща. Беше чистокръвна Кралска Сиамка с естествено счупена опашка, и за да бъде болката от абсурдността пълна, наричахме я Лъки. Скоро след това жената, на която я дадох почина, и Лъки остана единствено в спомените ми.
КВГ! *
цитирай
8. feq - Странно е това чувство на силна привързаност..., затова и болката от загубата е много голяма :(
30.08.2012 08:51
cefules написа:
Вече над десет години минаха, откак погребах за пръв път свой четирикрак приятел. Трудно е да се каже даже "приятел", защото това беше най-злата котка, която изобщо през живота си съм виждал. Памела. Колкото лоша беше, толкова си я и обичахме. А и тя агонизира няколко часа, само за да дочака майка, да свие главичка в ръцете й и да заспи завинаги. Сегашната, която имам е пълна нейна противоположност. И като цвят: черно на бяло, онази беше бяло на черно. И като характер. Колкото зла беше онази, толкова добра е тази. Също се казва Памела. В нейна чест. Много е тежко, наистина.

цитирай
9. feq - Човек е устроен така, че трудно преодолява загубите на любими същества :(
30.08.2012 08:53
karambol5 написа:
Съжалявам много

цитирай
10. feq - Таня, в нея имаше нещо много аристократично (въпреки, че беше взета от улицата) и понякога на шега я наричахме "нашата принцеса"
30.08.2012 08:57
3. stela50 - Много съжалявам, Феичка ... не може да се забрави ...
28.08 21:16 Толкова е хубава на снимките.
Сбогом и от мен на твоята Котанка ...
цитирай
11. feq - И моята мъка се усилва повече като гледам как страда дъщеря ми..., когато й подариха Котанка, тя беше само на 5 години - с нея мина детството й :(
30.08.2012 09:00
анонимен написа:
преди две години почина десетгодишната ни сиамка. Много е тежко, толкова невинно животинче, наложи се евтаназия. Дни след това съм виждала синът ми да плаче, а той тогава беше на 25 години. Тази пролет обаче си взех една бяла прелест, една персийка, такава сладост и веселие ни носи:) Едни прекрасни сини очички заменихме с прекрасни кехлибарени очички :) Потъгувайте и си вземете друга радост.

цитирай
12. feq - Благодаря,... не всички хора обичат животните и си гледат любимци вкъщи :(
30.08.2012 09:03
goby3 написа:
Съчувствам ти! :(

цитирай
13. feq - Да, Марта... животното живеещо в дома, става член от семейството...
30.08.2012 09:05
6. mariniki - тъжно е...
29.08 10:04 да загубиш любимо същество...
цитирай
14. feq - Да, Воймир,... но кой обича да живее само със спомени...?! Дано е вярна теорията за преражданията!!!
30.08.2012 09:09
7. vmir - Моите съболезнования!
29.08 10:50 Тя ще продължи да живее вечно в сърцата ви, Феичке! И аз нося незаличимата болка за една котана, която не преминава с времето. Наложи ми се да я махна от къщи, преди да съм я излекувал, чакахме бебе... А беше най-преданото ми същество - нещо, което в котките изключително рядко се среща. Беше чистокръвна Кралска Сиамка с естествено счупена опашка, и за да бъде болката от абсурдността пълна, наричахме я Лъки. Скоро след това жената, на която я дадох почина, и Лъки остана единствено в спомените ми.
КВГ! *
...
Имаме много снимки на Котана. Когато купих фотоапарат на дъщеря ми, Котана стана обект №1 за нейните снимки. Не ми се търсеха постингите в които съм пускала нейни снимки, но и това ще направя някой ден. Тя вече е обезсмъртена във виртуалното пространство. Едно е виртуала обаче, а друго реала...
Като се има предвид самотният живот, който живеем, може да си представиш колко по-силно преживяваме загубата на животинчето...
След всяка загуба, като че ли, нещо от самият теб умира :(
Тук някой написа да си вземем друг любимец, но на този етап не съм сигурна дали ще мога да приема нов член на семейството ни :(
И съвсем не е вярно, че времето лекувало...,
то просто променя нашите нагласи към света и обстоятелствата...
...
КВГ :*
цитирай
15. erato7 - И аз ти съчувствам, мила! Навр...
30.08.2012 10:18
И аз ти съчувствам, мила!
Навремето имахме куче порода Бразилска фила, огромно животно. Това беше първото, куче, което се престраших да докосна. Когото умря, със съпруга ми плакахме като малки деца. Знам какво преживяваш!,
цитирай
16. feq - Слънчево момиче,... благодаря ти за съчувствието! Казват хората, че в тъгата си човек е сам!!!
30.08.2012 12:41
erato7 написа:
И аз ти съчувствам, мила!
Навремето имахме куче порода Бразилска фила, огромно животно. Това беше първото, куче, което се престраших да докосна. Когото умря, със съпруга ми плакахме като малки деца. Знам какво преживяваш!,

...
НИЕ - хората сме различни и всеки по свой си начин обича, мрази, прощава, привързва се, наранява, тъгува или забравя...
Странно нещо е ЖИВОТЪТ!
Прегръдка и :*
фея
цитирай
17. vmir - 14. feq,
30.08.2012 13:34
feq написа:

След всяка загуба, като че ли, нещо от самият теб умира :(

...
КВГ :*


Да, така е - умира част от нас, ... за да се роди друго... Горе спестих, че Лъки раждаше в краката ми, а аз прекратих това истинско чудо заради раждането на сина ми! Не омаловажавам второто заради първото, но виждам как едното слага край на другото... Може би друго коте да оправдае чувствата ви, дано само да не се случи темерутче като сегашната ни котка, на която не само й липсват първите 7 котешки години, но и е завършена егоистка и най-много от всичко мрази беззащитни котета в беда. Да беше човек, да кажа "човещина", ама нали е котка...
КВГ :*
цитирай
18. feq - Друго коте?! Няма повторими неща, а и всичко е на късмет - както при хората. Късмет е да попаднеш на добри хора и хрисими животинки... особено в днешно време :(
30.08.2012 17:57
vmir написа:
feq написа:

След всяка загуба, като че ли, нещо от самият теб умира :(

...
КВГ :*


Да, така е - умира част от нас, ... за да се роди друго... Горе спестих, че Лъки раждаше в краката ми, а аз прекратих това истинско чудо заради раждането на сина ми! Не омаловажавам второто заради първото, но виждам как едното слага край на другото... Може би друго коте да оправдае чувствата ви, дано само да не се случи темерутче като сегашната ни котка, на която не само й липсват първите 7 котешки години, но и е завършена егоистка и най-много от всичко мрази беззащитни котета в беда. Да беше човек, да кажа "човещина", ама нали е котка...
КВГ :*

цитирай
19. henzelski - Съчувствам ти,
31.08.2012 14:16
скъпа приятелко, и те разбирам...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 6797186
Постинги: 1133
Коментари: 8232
Гласове: 25556
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930