„Днес осинових човек. Сърцето ми се разби да го гледам толкова самотен и объркан. И изведнъж насълзените му очи срещнаха моите. Не харесвам миризмата на тъга. Толкова исках да скоча върху него. Той ми говореше нежно и аз знаех, трябва да го спася! Този човек има нужда от мен. Така, че лая с всички сили, следвах го къща след къща. Приближих се, усетих миризмата на ръцете му. Човекът се усмихна за миг и когато ме взе в ръцете си, започнах да усещам как сладоледеното му сърце се стопли. Приближих се до бузите му и усетих сълза да се търкаля по тях.
Погледнах го дълбоко и отговорът му беше брилянтна усмивка. Скочих развълнуван в ръцете му, обещах да се държа добре, да го обичам завинаги и никога да не се разделям с него. Голям късметлия беше да мине по тази улица. И аз също се чувствам късметлия.
Имаше толкова много хора, които се разхождаха наоколо и никой не ме погледна. Всички притеснени, всички в своите проблеми. Радвам се, че никой друг не ме избра. Днес спасих живот. Днес осинових човек” 🐾

неизвестен автор
Прочетено в Нета