2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Започна кампанията на БНТ "Голямото четене". Гласувайте за любимата си книга. Подарете книга за Коледа. Оставете книгата с Вашето послание, която ще обиколи България с пътуващата библиотека.
http://4etene.bnt.bg/bg/
Анекдоти за известни писатели
На Оскар Уайлд принадлежат следните парадоксални изказвания:
“Нищо да не правиш – това е най-тежкият труд.”
“Никога не отлагай за утре това, което можеш да направиш в други ден.”
“Аз се интересувам само от това, което съвсем не се отнася до мене.”
“Аз мога да повярвам само на невероятното”.
“Когато хората се съгласяват с мене виждам, че не съм прав.”
“Филантропите са лишени от всякакво чувство на човеколюбие.”
“Най-голямата опасност е да бъдеш върнат от пътя на добродетелта.”
“Най-доброто средство да се избавиш от изкушението е да му се поддадеш.”
* * *
Малко преди смъртта си Ърнест Хемингуей бил интервюиран от едно американско списание как е постигнал своя оригинален стил, характеризиращ се с точен и сбит израз.
- Тайната ми е много проста! – отвърнал писателят. – Аз пиша прав, при това балансирам на един крак. При такова положение умората и възбудата принуждават към къси формулировки. После, когато коригирам моите работи, сядам удобно на меко кресло. Така мога в отпуснато положение и спокойно да изчистя всичко онова, което ми се струва излишно. Този метод е необикновено резултатен и всички писатели би трябвало да го възприемат.
* * *
В първите години на кариерата си Марк Твен, както мнозина писатели, търпял лишения, понякога много остри. Веднъж, измъчван от безпаричие, той се мъчил да утоли гласа си психологически, като застанал пред един ресторант, поглъщал лакомо имената на яденетата в обявената листа. Неочаквано хубаво ловджийско куче се заумилквало в нозете му и когато писателят си тръгнал, то го последвало. Един минаваща офицер спрял възхитени очи на хубавото куче.
- Бихте ли ми го продали? – попитал с усмивка той.
- Защо не! – отвърнал Марк Твен. – Ако ми дадете три долара, нека бъде ваше.
Офицерът веднага броил три долара и влязъл с кучето в ресторанта. Не след дълго на близкия ъгъл се появил разтревожен мъж,който непрестанно оглеждал улицата и подсвирквал призивно.
- Сигурно търсите нещо? – заговорил го Марк Твен. – Едно куче ли?
- Да. Да не би да сте го видели: ловджийско куче на кафени и бели и петна.
- Знам дори къде е. Срещу три долара аз мога да ви го намеря и доведа още сега.
Исканата сума била веднага обещана. Марк Твен влязъл в ресторанта и върнал на офицера трите долара, като му се извинил, че когато кучето се отделило от него, почувствал, че не може да понесе раздялата и се отказва от сделката. Взел кучето и го предал на стопанина му.
- По такъв начин аз успокоих съвестта си все пак спечелих три долара! – казвал Марк Твен.
* * *
Попитали Марк Твен защо тръстовите магнати не го обичат. Вместо да отговори направо, той подал на своите събеседници да прочетат следната негова отпечатана във вестника литературна скица:
“Една муха имала две дъщери, които много обичала. Веднъж тя прилетяла с тях в една сладкарница, по-малката поискала от майка си позволение да си близне малко от хубавите червени бонбони. Но щом кацнала върху бонбона, крилцата й потреперели и тя паднала мъртва. Бонбоните били отровни, понеже били производство на американския бонбонен тръст. След тази трагична случка мухата заобичала още повече дъщерята, която й останала. Един ден на малката й се доял колбас. Майка й я завела в близкия деликатесен магазин. Но едва си близнала от един салам, и малката мушица се загърчила в конвулсии и след няколко мига се проснала с вирнати нагоре крачка. Саламът бил отровен, защото бил производство на американския колбасарски тръст. Мъка стегнала майчиното сърце на мухата, тя не намирала смисъл повече да живее и за да сложи бърз край на живота си, алчно започнала да ближе отровата на една книжна мухоловка. Обаче смъртта не дошла. Хартията –мухоловка се оказала съвсем безвредна, понеже била производство на американския мухоловен тръст.”
* * *
Емил Зола дълго живял в голяма мизерия и не бил в състояние да плаща наема си. Веднъж хазайката му казала:
- Не мога да записвам вече наема ви – много стана!
- Разбирам – отговорил бъдещият голям писател, - но ще можете ли да го запомните наизуст?
* * *
Емил Зола отишъл да се прегледа на лекар.
- От какво се оплаквате? – запитал лекарят.
- Чувствам слабост. От няколко дни не съм слагал никаква храна в устата си.
Лекарят го прегледал и написал рецепта.
- Ето ви хапчета за възбуждане на апетита.
Зола заклатил неодобрително глава.
- Това не може да ми помогне, докторе! Апетит имам, но няма какво да ям...
* * *
Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят, за да попълни съответния формуляр, го запитал:
- С какво се занимавате!
- Пиша! – отговорил писателят.
- Аз питам с какво изкарвате прехраната си.
- С перото.
- Аха, добре! Ще запиша: “Виктор Юго, търговец на пера”.
Хубав ден! :)
Чудомир
Денят ми започва с тази велика мисъл.
Всъщност, умеем ли да четем?
Или предпочитаме нас да ни четат?
Вие как мислите, приятели?
http://gor.blog.bg/viewpost.php?id=251833
Нека и други я прочетат!
Спокоен и балансиран ден!
Толкова се натъжих, че се обърках кое е по-добро: Противоотрова за дъщерите или мухобойка за майката.
16.11.2008 10:27
Ами ние , с тези блогове , на всеки му е приятно да го четат , нали :)))
Иначе , проблемът с четенето е твърде сериозен днес . Пагубно е , че болшинството от младите не го правят ...
Благодаря ти за инфото и лек ден от мен !
16.11.2008 11:01
От което автоматически следва, че в някой бъдещ момент и ние можем да станем известни и велики...
Може ли, да надникнеш в МАШИНАТА НА БЪДЕЩЕТО - дали го няма моето име там, някъде...
;)))
:)))
чета по диагонал! Запомням и обръщам внимание само на стойностните неща. Лошо, много лошо... - особено за художествената литература!!!
Което обаче, автоматически означава, че имам и автори и книги, които мога да препрочитам и никога да не ми омръзнат...
И в същото време се питам, обаче:
- възможно ли е човек да има САМО ЕДНА, единствена любима книга и ЕДИН АВТОР любим?
/ значи,... трябва по-много пъти да се гласува!!!/
- нормално ли е човек, който никога не е чел през живота си, / като изключим задължителната учебна програма! / да се опитва тук - във виртуалното пространство да "пише и впечатлява" със своите "лични дневници"???
Много писатели и поети - на конвейр!!!
За сметка на качеството, нали?
Обмислям един тест за книгите да пусна днес.
До скоро!
Боже, май съм забравила да танцувам...срам и позор...
Ми то,... само четене, мъдруване и мрачни мисли...
Тъгата е превзела и Блог-бг, ужас, ужас...
Къде ли са Анабелчо и Джулия Бел с техните танци?
вече стана толкова сложно...
- в "танците и манците";
- в Живота си - Напред <---> Назад, или
Нагоре
^
I
v
Надолу!
А май се движим по спирала / или по кривата на Мьобиус?/
Къде изчезна Влади, Влади с негония хладен ФИЗИКО - космополитен ум? В Женева ли е и ще пресъздава ли СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА???
Въпроси хиляди безброй въртят се в моята глава...
Проблема с книгите бил, че за да намери въпросните 8, трябвало преди това супервнимателно да прочете 8000...
За коментар 8. feq - да, Феичке, всеки има право да пише "личните си дневници" и никой не е длъжен да ги чете. Тук хората търсят това, което в реалния живот не намират и ако го намерят толкова по-добре за тях. Важното е да не пречат на другите също да го намерят...
Поздрав, Руми
Но,...нека всичко да е с мярка!
И да не се излагаме пред света с глупости и простотии!
А намирането,...виж това си е направо - МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА и в реалния, че и във виртуалния ни живот!
Прекалено много стана лицемерието и наглостта... навсякъде!
Нищо лично , Руми, това е просто констатация...
не приемай това, което съм написала лично!
Просто констатация...
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове