Странно нещо е Лъва. Дава на всекиго шанс, вярва изначално, че хората са добри. Мълчи, но гледа дълбоко навътре. Не съди. Границите му на търпимост са неописуемо високи. Птичият поглед му позволява да прощава, защото знае, че всеки има своите слаби и/или лоши моменти. 
Мълчанието му често се бърка с наивност. Случва се хората да скачат като на батут върху неговата вяра в доброто. Тогава идва другия момент, когато Лъвът разбира, че състоянието не е временно. И се обръща. И всички са учудени. Голяма изненада. Той виждал. Та нали уж е "глупаво" добър, а границите му не се виждали на хоризонта?!
Не можеш да излъжеш Лъва нито с красиви очи, нито с хубаво лице, нито можеш да го купиш. Той изобщо не се интересува от тези неща и това вбесява също толкова хората, защото го прави неконтролируем. Тоест свободен.
Той слуша само себе си, макар да обича всички човеци, защото неговите "недостатъци" са неговата безгранична сила. Емпат до мозъка на костите си не понася даже физически фалшивите хора. И знае кога се опитват да го излъжат.
Няма ненаказано добро, но Лъвът няма да спре да вярва. В хората. И никога на никого нищо лошо няма да направи. Той ще се радва на Човеците като на разноцветни полски цветя.
С една дума Лъвът е като немското образование. Дава на всекиго доверието си, но далеч не всички успяват да го оправдаят (обратно на българското - нали знаете теорията за фунията при двете). И в това е най-хубавото, защото до себе си Лъвът  има само истински хора. Макар не всички, пак достатъчно много, които гледат навътре с него, които се грижат светът да е по-хубаво и добро място.

Защото този свят е прекрасен! 💜🌸💜