В духа на древния си учител Езоп, Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Кокошката със златните яйца" и "Чаплата", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота. Eто една поучителна басня за неволите на малкото мишле. Мишлето, петлето и котаракът 

Веднъж едно мишле страшно разтревожи своята майка. То се мота по двора цял ден и се прибра вкъщи много късно вечерта. - Къде беше до сега? Толкова се тревожех за теб! – прегърна го майка му. Мишлето беше най-малкото й дете. То за първи път излизаше на разходка по двора и всяко нещо му беше непознато и интересно. - Мамо, днес видях толкова любопитни неща! – каза развълнувано дългоопашатко. - Какво видя? Разкажи ми! - Срещнах две съвсем непознати същества. Едното беше много страшно, а другото мило и добро. Жалко, че не можах да се доближа до него, за да се запознаем. - Разкажи ми повече за тях. Може да се досетя кои са били – подкани го майка му. - Първо видях страшния звяр. Той крачеше важно по двора, наметнат с пъстра пелерина. На главата си имаше шапка от яркочервено кадифе. Пляскаше с ръце по хълбоците си, скачаше на оградата и силно крещеше, за да покаже на всички колко е страшен. А после се оглеждаше с втренчен поглед на всички страни. Така ме уплаши, че чак ми прилоша и побягнах далече, за да не ме види и да ме изяде.



Мишлето страхливо се огледа, сякаш очакваше този страшен звяр да се появи отнякъде. Майка му го погали по главичката и то продължи успокоено своя разказ: - Ако не беше този проклет звяр, сигурно щях да се приближа до другото същество, което беше толкова мило и кротко. То имаше мека козина като нас, дълга, пухкава опашка и меки лапки. А погледът му беше толкова премрежен и ласкав…
- О, не, не! – прошепна разтревожената майка. Това е бил котаракът! Никога не трябва да го доближаваш! Неговата външност е измамна. Котаракът е най-страшният враг на целия миши народ. Безброй мишки са загинали, защото са се доверили на милата му външност. Ако ти беше успял да го доближиш, също щеше да загинеш, защото в тези толкова меки лапки той крие нокти, остри като ножове.  - Така ли? - ахна мишлето. - Да. Трябва да се пазиш от този звяр! А другият, който толкова те е уплашил, е петлето. Не се страхувай от него. То може да крещи, но изобщо не е опасно. Не разбра ли, че само се перчи? Внимавай детето ми, и недей да съдиш прибързано за някого по това как изглежда.

* * * Поуката за всеки тук е ясна: Често външност уж красива душевна грозота прикрива. Да си наивен е опасно. Внимавай кой и накъде със ласки ще те подведе!

Много хубава и поучителна басня.
Поздравления! :)))

Радвам се, че надникваш тук.
Поуките са най-важното нещо от басните...

Не бива заради бедите
да се отказваш от мечтите.
Напред - с победи, но и с грешки -
върви животът ни човешки!
;)))
КВГ и :*

;)))