ФЕ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОРИС МАШАЛОВ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

тъжна е песента за такъв празничен ден, но...
и в тъгата има красота, нали!
Нека не забравяме красивите български песни и талантливите ни изпълнители! Точно в такива празнични дни е подходящо да припомняме на младите хора красотата на българската народна музика.
Да ти е празнично и ведро на душата!

Благодаря ти за Б. Машалов - обожавам този глас..

Традициите трябва да се помнят!

Празникът е по-хубав с тази прекрасна българска песен! Благодаря ти, че си я подбрала!

06.05 21:31 - Празници
Беше най-хубавото. Майка му, първескиня, се гордееше с него. Лизваше го по челото. Наблюдаваше го как си играе покрай нея. Не й се искаше да го изгуби. А най-мило беше, когато се завреше под нея да търси топлото й виме. Агнето свиваше крачка. Опираше се на коленца. А опашчицата му се върти и маха весело. Сякаш й казваше, че е щастливо.
После дойде празникът. Накичиха го с цветен венец. Вързаха му медно звънче. Поръсиха го със светена вода. Поведоха го. То не разбираше. Тази веселба бе странна. Но продължаваше да припка по зелената поляна. Тревите покарали. Омайно биле разнася навред своя мирис. Блесна нож. Човек го повали настрани. Какво искаше? Опита се да се съпротивлява. Онзи беше по-силен. Жертвеният агнец издаде звук - протяжен и тъжен. Бликна алена кръв. Обагри земята.
То не знаеше. Беше отредено. За курбан.
... Астронавтите се строиха. Редиците им - стегнати. Униформите им - новички. Светят пагоните. Привличат вниманието. Оръжието им - блести на слънцето. И всичките - закичени с цветя. Сякаш отиват на празник. Един от тях помаха на момичето си. За сбогом. Друг зърна лицата на близките си. Такива хубавци! Щяха да представят своята планета. Там - в безкрайната космическа шир. Щяха да се срещнат лице в лице. С новия враг. Бяха омаяни. От слова. От възторзи. От аплодисменти. Чувстваха се велики. С ново призвание. Герои. Нови месии.
А всъщност не можеха да знаят. Съдбата си. Бяха отредени. За курбан.

Автор: injir Категория: Лични дневници