Един ден лъвът, царят на животните, се излежаваше на меката зелена трева край блатото. Следобедното слънце ласкаво галеше гърба му и той изпитваше истинско блаженство до момента, когато тъничко пищене прониза неговия слух. Лъвът размаха лапа и проръмжа:
- Махни се, досаден комар! Не дразни царя, за да не си изпатиш!
Това ядоса дребното насекомо и то реши да обяви война на самодоволния лъв.
- И какво като си цар? - зажужа той подигравателно. - И какво като си голям?
Да не мислиш, че ще се уплаша? Биволът е по- голям и от теб, а аз правя с него каквото си искам! Искаш ли да ти покажа как?
        И без да дочака отговор, комарът засвири атака и се спусна стремително към лъва. Започна да го жили по врата, по гърба, където му падне! Лъвът се замята и зарева страховито. Когато размахваше грамадните си лапи или се търкаляше запенен по тревата, комарът се оттегляше на безопасно разстояние, а след това отново надуваше пронизителната си пищялка и докарваше царя на животните до бяс, хапейки дори ушите и муцуната му. Лъвът сам се изподра до кръв, без да успее нито веднъж да докосне своя мъчител. Гневният му рев караше клоните на гората да треперят и всички животни да бягат. И цялата тази всемирна олелия беше причинена от един комар.
       А когато накрая лъвът изтощен се отпусна на земята, комарът протръби пронизително и полетя да разнесе надалеч новината за своята победа над лъва. И летейки така със замаяна глава изведнъж усети, че нещо го спря на едно място във въздуха. Не, не беше вятърът, а тънката, лепкава и почти невидима мрежа на един дребен паяк. Комарът отчаяно се задърпа, но не успя да се измъкне от паяка, който дори не беше чул за неговата победа.

ще си загинеш и ще бъде жалко. 

 

Баснята е на Лафонтен,
а поуките са и от мен...