В час по физика сравнявам... "една молекула е толкова пъти по- малка от една ябълка, колкото пъти ябълката е по-малка от земното кълбо".  Учениците ме гледат и се мъчат да си представят. Ябълка са виждали всички, но никой не е бил космонавт, за да види Земята от Космоса, нито пък е виждал молекула. Абстрактни понятия, които приемаме за даденост. 
Невидими са, но съществуват.
Живеем в много малък диапазон от видими неща. Извън видимата светлина са ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Извън познатите звуци са ултразвука и инфразвука. Колко странно звучи: Вселената е безкрайна. А съществуването на най-малките частици-кварките? Невероятно, но е факт...
Понякога приемаме и нещата от  живота на доверие. И както казва малкият принц " най-хубавото е невидимо". 
Аз бих казала - нека наистина живота да оправдае нашето доверие. 
Физиката е навсякъде в нас и около нас. Красивите цветове са производни на бялата светлина. Нютон пръв прави опит с призмата, която разлага светлинния лъч на  цветовете на дъгата. 

 
       

Дъждовната капка, като малка призма пречупва светлинния лъч и го разлага на съставните цветове. А милионите капки образуват цветовете на красивата небесна дъга.