Толкова, моя любов.
Намълчахме се, натъгувахме се.
Пихме много луни,
срещу много луни вих от мъка.

После, моя любов,
неочаквана млъкнах.
Нямаше нищо за казване.
Нямам какво да разкажа.
Смешно е, тръгва си пажът
някак си празно и глупаво.

Толкова, моя любов.
Можеш винаги да си купиш
още малко илюзии,
та дори и на дребно.
Аз си тръгвам по бедност
и по-бедна от всякога.

Нищо, моя любов.
Само малко е смахнато,
само малко е тъжно.
Ще стискаме зъби...

Толкова, моя любов.
Усмихна се точно, когато
изчезна зад ъгъла.

Яна Кременска (1967г.)

Едно прекрасно изпълнение на Михаил Белчев
 „Младостта си отива” 

Очарователен и вдъхновяващ стих, изпълнен с много нежност , топлина и изящност !
Поздравления !

талантлива. Чела съм стотици нейни стихове - страхотни.


Есента е виновна, че заприда сърцето ми тъничко
в тъжна нишчица, дето не води за никъде.
Ослепяхме от лято, от крадена нежност и слънце.
После някой изплака, че почнал да свиква.
После стана едно дето няма изобщо развръзка,
а така ми горчеше от много вини и от вино.
После стана солено, и после сълзата се пръсна.
Като мантра звучеше : Ще мине , ще мине...
Но не мина изобщо, неистово дишах от мъка,
онемях, влак пищеше несвястно в незнайна посока.
Есента е виновна. Щурецът изплака и млъкна.
И сега май умираме заедно със него в дълбокото.


Я.Кременска

Радвам се, че ти хареса. Това стихче казва толкова много! Споделям с всички вас моите любими стихове и музиката, която харесвам и се радвам, ако докосват и вашите души, приятели.

благодаря ти за прекрасното стихче.
Твоите стихове също са много истински!

Благодаря ти за "Толкова, моя любов"!

А на мен ми харесват твоите стихове и "Куплет"/взех си снимката на момичето, без да те питам, прости ми!/

Благодарности и от мен :)

И при тебе е хубаво, миличка!
Но,... хайде днес без линейки, моля!
Дай едно страстно танго!

Бях я забравила...
Текста и е много истински!

Благодаря ти Феичка!

благодаря ти, Фея!

Песента на М. Белчев е страхотна.

едно валидолче? Днес всички сме с линейките на Виши, по гробищата с Хензел...
Ужас, ужас... тъгата обхвана нашия Блог.бг
Как, как да я спрем?
Моята магическа пръчица иска помощ от други вълшебници!
Моля, помагайте!

не раздувай Вселената и тъгата ще стане голяма...
А нашите малки вселени, в душите ни...
Save!