“Да се влюбиш, не е любов.
Да правиш хубав секс, не е любов. Да слагаш маска, представяйки се за някой друг, не е любов. Да се правиш на съвършен, за да впечатлиш някого, не е любов. Да се нагаждаш по другия, бягайки от себе си и това, което си, не е любов. Да даваш с цел да получиш в замяна, не е любов. Да преследваш, да обсебваш, да навлизаш изцяло в пространството на другия, не е любов. Да чакаш и да не правиш нищо, също не е любов. Нито пък означава, че даваш свобода на другия, правейки нищо за него. Да търпиш негативите върху себе си от любов, не е любов – скандали, нападки, нарцисизъм, изнудване, агресия, емоционално и физическо насилие. Не, да търпиш от любов, не е любов. Да изпитваш агония, докато си с някого или пък, когато го няма, не е любов.   Всичко това са нужди на егото, на ума, на незадоволеното вътрешно дете.  
Любовта е любов, когато е осъзната. Когато е зряла. Когато не е като наркотик, като крайна необходимост за живот. Ще разбереш, че любовта е истинска по това, че с нея или без нея, ти пак ще бъдеш същият човек, който си. Няма да сваляш грим, просто защото не си го слагал изобщо. Няма да има нужда да ходиш на лечение, защото тя не е била твое поддържащо живота ти хапче.
  „Любовта е сляпа.“, казват.    Не. Любовта не е сляпа.   
Всъщност именно тя може да ти отвори очите, да ти покаже кой си всъщност – истинският ти.  
Проблемът е, че невинаги ти го показва по прекрасен начин. И ето там се разминават разбиранията на повечето хора за любовта. Че тя трябва винаги да бъде красива, перфектна, такава, каквато е в мечтите ти. Че човекът, с когото изпитваш и споделяш любовта, трябва да е „правилният“, „точният“, „перфектният“. Всеки сам има своите идеалистични представи за този човек, за тази любов. И обикновено когато хората срещнат някой, различен от тези свои си представи, си казват: „О не, това не е той/тя.“, „Любовта е сляпа. Не виждаш ли, че той/тя не е за теб изобщо.“   А тя.. Любовта няма образ, няма външен вид, няма работа, професионална кариера, пари, облекло, не се храни здравословно или нездравословно, не е на определена възраст, не е с определена религия, цвят на кожата, характер, възпитание.    Няма определение за любовта.    Освен едно.   
… Да дишаш. 
  Да дишаш е Любовта. Да дишаш с клетките си, с душата си, да вдишваш любов и да издишваш любов.   
Изглежда простичко. А е толкова страшно. Защото в дишането няма ум, няма мисъл. В дишането не присъстват идеалите, моделите, стандартите. Дишането не може да бъде контролирано. Дишането не може да бъде „видяно“. Не и отвън, не и с очите, а само отвътре. Така, както и Любовта…”

Прочетено в Нета 


 

Ето какво се казва в Библията за истинската любов:
1 Коринтяни 13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда;
любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;