Череши  
Колко мъка има по света?
Сбира ли се в шепичка череши?
Днес преливам капки над пръстта,
със водица да отмия  грешното…  

Свещ запалвам си в паничка с жито
мъртвите да върна тъй, за миг.
Много искам нещо да ги питам,
а не мога в спомен да ги стигна.  

И дълбоко в мен се къса нещо,
нещичко невидимо почти…
Восък по сърцето…плачат свещи,
милват ме угаснали очи…  

Помня си обичните и зная:
преживяното ми с тях е благост.
Гледат ме далечно, пазят рая,
от небето тайно ми се радват.  

И ми е Задушница отколе,
и боли когато в сън ги срещна.
Мъртвите ми все за мен се молят
и череши слагат в мойте шепи.  

Автор: Ивелина Радионова