„Има една стара дзен притча за един цар, чийто народ станал мекушав и разглезен. Недоволен от това, той решил да им даде урок. Планът бил прост: наредил да поставят огромна канара насред главния път така, че да блокира достъпа до града. После се скрил наблизо, за да наблюдава реакцията на хората. Как щели да реагират? Дали щели да обединят сили, за да преместят канарата?  Или да се обезкуражат и да се приберат у дома.    
С растящо разочарование царят гледал, как един след друг поданиците му стигали до препятствието и си тръгвали. Или в най-добрия случай, пробвали плахо да го заобиколят, преди да се откажат. Мнозина открито се оплаквали или ругаели владетеля, съдбата или самата канара, но никой не правел нищо.
След няколко дни дошъл един селянин. Той не си тръгнал, а напрегнал мускули и се опитал да избута канарата. Изведнъж му дошла идея: изтичал до близката горичка да потърси нещо, което да използва като лост. Домъкнал дебел клон и с негова помощ отместил огромната канара от пътя.   
Под камъка намерил кесия с жълтици и писмо от царя, в което пишело:  „Никога не забравяй, че всяко препятствие е възможност да подобрим положението си.”    




 

Много интересна история, и поучителна