Учителката в 6-ти клас  (Притча)  

В началото на учебната година учителка в шести клас стояла пред бившите си петокласници. Тя погледнала децата си и казала, че ги обича всичките еднакво и се радва, че ги вижда. Това била голяма лъжа, защото зад едно от бюрата, свивайки се, стояло момче, което учителката не обичала. Тя се запознала с него, както и с всички свои ученици, през изминалата учебна година. Още тогава тя забелязала, че той не си играе със съучениците, облечен е в мръсни дрехи и мирише, сякаш никога не се е къпал.   С течение на времето отношението на учителката към този ученик се влошило и стигнало дотам, че тя искала да задраска всичките му писмени работи с червена писалка и да му пише двойка.  
Веднъж директорът на училището помолил да се анализират характеристиките на всички ученици от началото на обучението им в училище и учителката поставила делото на нелюбимия си ученик в самия край. Когато тя най-накрая стигнала до него и неохотно започнала да изучава неговите характеристики, тя била смаяна.  
Учителят, който преподавал на момчето в първи клас, пишел: „Това е блестящо дете с лъчезарна усмивка. Прави домашните си работи изключително добре. Удоволствие е да му преподаваш. "
Учителката от втори клас написала за него: „Това е отличен ученик, когото съучениците му ценят, но той има проблеми в семейството: майка му е болна от неизлечима болест и животът му вкъщи а вероятно е непрекъсната борба срещу смъртта“.  
Учителят от трети клас отбелязал: „Смъртта на майка му го засегна силно. Той се старае с всички сили, но баща му не проявява интерес към него и животът му у дома може скоро да повлияе на обучението му, ако не се направи нещо. “  
Учителят в четвърти клас написал: „Момчето не проявява интерес към ученето, почти няма приятели и често заспива директно по време на час в класната стая.  
След като прочела характеристиките, учителката много се засрамила от себе си. Почувствала се още по-зле, когато в новогодишната нощ всички ученици й поднесли подаръци, увити в лъскава хартия за подаръци. Подаръкът на нелюбимия й ученик бил увит в груба кафява хартия. Някои деца започнали да се смеят, когато учителят извади гривна от този пакет, на която липсвали няколко камъчета и бутилка с парфюм, пълен до четвъртината. Но учителката потиснала смеха в класната стая, възкликвайки:
- О, каква красива гривна! - и, отваряйки парфюма, пръснала от него върху китката си.   Този ден момчето се задържало след час, отишло при учителката и казало: „Днес миришете, както миришеше майка ми.“ Когато той си тръгнал, тя дълго плакала.  
От този ден тя се отказала да преподава само литература, писане и математика и започнала да учи децата на добро, принципи и съчувствие.  
След известно време с такова обучение, нелюбимият ученик започнал да се връща към живот. В края на учебната година той се превърнал в един от най-добрите ученици в класа. Въпреки факта, че учителката повторила, че обича всички ученици еднакво, тя истински ценила и обичала само него.  
Година по-късно, когато тя вече преподавала на други ученици, тя намерила бележка под вратата на класната стая, където момчето пишело, че тя е най-добрият учител, който е имал през целия си живот.  
Минали още пет години, преди да получи още едно писмо от бившия си ученик; той разказал, че е завършил колеж и е заел трето място в курса си по оценки, и че тя продължава да е най-добрият учител в живота му.  
Минали четири години и учителката получила още едно писмо, в което студентът й написал, че въпреки всички трудности, скоро ще завърши университета с най-добри оценки и потвърдил, че тя все още е най-добрият учител, който е имал в живота си.   Четири години по-късно пристигнало следващо писмо. Този път той написал, че след дипломирането си той е решил да увеличи нивото на знанията си. Сега пред името и фамилията му стояла титлата доктор. И в това писмо той написал, че тя е най-добрата учителка, която е имал в живота си.  
Времето минавало. В едно от писмата си той разказал, че се е запознал с подходящо момиче и щял да се ожени за нея, че баща му е починал преди две години и попитал дали тя ще се съгласи на сватбата му да заеме мястото, където обикновено седи майката на младоженеца.  
Разбира се, учителката се съгласила. В деня на сватбата на ученика си, тя си сложила същата гривна с липсващите камъни и купила същия парфюм, напомнящ на нещастното момче за майка му.   Те се срещнали, прегърнали и той отново почувствал позната миризма.