′′И как успя да доведеш толкова много души в ада по това време?  
- Заради страха.  
- А, да. Отлична стратегия, стара и винаги актуална.  
- Но от какво са се страхували? Страх да не те измъчват? Страх от война? Страх от глад?
- Не, не, не. Страх от разболяване.  
- Но тогава никой друг не се е разболял по това време?  
- Не, не, не. Да, бяха болни.  
- Съжалявам. Никой друг не е умирал?  
- Да, те умряха.  
- Но не е имало лек за болестта?  
- Имаше.  
- Тогава не разбирам.  
- Тъй като никой друг не е вярвал и учил за вечния живот и вечната смърт, те са смятали, че имат само този живот, и са се вкопчили в него с цялата си сила, дори и това да им е струвало:  
* обичта (те не са се прегръщали или поздравявали, нямали човешки контакт с дни);  
* парите си (те загубиха работата си, похарчиха всичките си спестявания и все още се смятаха за късметлии, че не им позволяват да печелят хляб)  
* интелигентността им (един ден пресата каза едно нещо, а на следващия ден си противоречи, и все пак повярваха на всичко това);  
* свободата им (не излязоха от къщата си, не вървяха, не посетиха роднините си)  
... беше голям концентрационен лагер за доброволните затворници!  
Те приеха всичко, всичко, стига да могат да преодолеят мизерния си живот още един ден.  
Те вече нямат и най-малка представа, че Той, и само Той, е Онзи, който дава живот и го завършва. Беше така, толкова лесно, колкото някога е било."  

~ ′′Писмата на дявола до племенника му.′′ Ц.С. Люис, християнският автор на Хрониките на Нарния 1942 г.  

Публикувано от Гари М Стенли.