Неизпратено писмо

На мама

Имаш още онези очи,
дето могат във мен да надничат,
и да галят, когато горчи,
да са строги, когато обичат.

И макар, че си вече звезда,
все за мен се тревожиш отгоре.
Пак ме търсиш и малко горчи,
но очите ти с мене говорят.

Те ме карат да ставам от сън
и в зелената божия нива
да се вслушвам как никнат отвън
цветни храсти, трева и коприва.

И да пиша в душата си стих.
(всеки ред да полита нагоре)...
А след думите в спомена тих
да потъвам, дорде те намеря.

От години ти пиша писмо,
и самотна небетата сричам...
Аз не знaех, че толкоз боли
любовта си на глас да изричаш!

Ала искам да бъда добра
като тебе, тъй мила и нежна
И след много незнайни лета
да остана за всички потребна –

топъл покрив и бели криле,
две ръце и по пътя пъртина...
За децата си - звездно небе
(ако горе един ден премина).

Мамо, още ти пиша писмо.
И не плача... Макар че те няма.

Само, моля те, мойто мом/и/че,
някой ден да обича за двама.

Нели Господинова