2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2017 13:38
Живяла една старица, която всички знаели като много щедра. На никой нищо не отказвала. Случило се така, че реката придошла и наводнила близката къща. Стопанката решила да отседне при старицата. Знаела, че тя няма да я отпрати. Така и станало. А когато дошло време да си тръгва, старицата ѝ подарила няколко топли завивки.
– Вземи ги – рекла, – ще са ти нужни.
Стопанката на наводнената къща благодарила, но не се стърпяла и попитала:
– Защо винаги се раздаваш за хората? Ти самата не си никак богата, така ще я докараш до просяшка тояга. А има хора, които не ценят доброто, което правиш за тях.
– Не ме мисли мен – отвърнала старицата, – колкото повече давам, толкова повече си пълня душата. А дали хората го оценяват или не, не е моя работа. За мен е важно душата ми да е сита, а не стомахът.
Това е моето лекарство срещу всичко.
Източник: http://www.gnezdoto.net
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...
Тагове:
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове