Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2011 20:34 - Езерна вода
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 4802 Коментари: 7 Гласове:
16

Последна промяна: 04.06.2011 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image    Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вятъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.

Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

- Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. - Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? - попита я един ден малката жабка.
- Защото приятелството е най-хубавото нещо! - отговори водата - Това е другото твое “Аз”. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
- Може и така да е - каза малката жабка - но аз предпочитам да си скачам сама.
- Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
- А, Слънце, това ти ли си? Искам, разбира се, но не зная как - отговори водата.
- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.
- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
- Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повярва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми - каза Слънцето, - и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.

Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на Слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре... Усещаше се такава, каквато никога не е била - бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си! Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.

Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.
- Май ще вали - каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
- Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден! - добави дълбокомислено водното паяче.

А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните струйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно...  

image

"Човек, който не се страхува да покаже истинската си същност пред света е рядък диамант."








Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Поздрави , Феичка ...като че ли имах нужда от това .
04.06.2011 23:21
Твоята езерна вода ме пречисти и чудесната нежна и докосваща музика
отпусна сърцето ми ...
Благодаря ти !
цитирай
2. miaa - Прекрасна импресия! Браво Фея:)
05.06.2011 08:06
Кристални капки езерна вода,
докосват лицето, раменете,
танцуват най- красивото танго,
разтварят любовта в мене.
цитирай
3. pevetsa - "Човек, който не се страхува ...
05.06.2011 13:42
"Човек, който не се страхува да покаже истинската си същност пред света е рядък диамант."

Благодаря ти Феичке, и нека бъдем себе си, неподправени, и смели да го покажем на света!
цитирай
4. feq - Приятели, моля да бъда извинена, че не отговарям на вашите коментари ...
08.06.2011 19:35
В края на учебната година сме и аз имам страшно много работа по оформяне на успеха, изходните нива и документацията...
Ще се реванширам :*
цитирай
5. feq - Копирам нещо много ценно от Георги Константинов за всички мои виртуални приятели:
08.06.2011 19:37
Преброяване на истинските приятели

В една прекрасна утрин си преброих приятелите -
точно така, както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи някой се подразни.
Друг не понесе характера ми мек.
Онзи пък внезапно ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова общи болки и весели наздравици,
след толкова завои на житейската река
нерешително изправям пръстите на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Автор - Георги Константинов
цитирай
6. mileidi46 - Straxotna si, priqtelko!!! T...
09.06.2011 00:23
Straxotna si,priqtelko!!!
Tolkova e uiutno i priqtno v tvoqta ku6ti4ka..
6te zaspq usmixnata tazi no6t..Blagodarq ti!
цитирай
7. ivankalilova - Прегръщам те с обич, приятелко!...
09.06.2011 14:51
Прегръщам те с обич, приятелко!:)))
,,Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.''
Димитър Ценов
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 7784660
Постинги: 1232
Коментари: 8320
Гласове: 26068
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031