Две неща ми трябват на земята – те са Любовта и Свободата. 
 Жертвал бих Живота безвъзвратно за Любов, 
 Любовта да дам за Свободата съм готов.                       
         Шандор Петьофи
                  Пеща 1 януари 1847 г.

            

Днес е ден за национална гордост.
Национален празник на България - Трети март...
Като изключим протоколните чествания, помпозните речи на видни държавни мъже, различните тълкувания на псевдо - историците за този ден... бихте ли си отговорили сами: каква е цената на Свободата?
Имате ли основание да се гордеете, че сте българи?
Кой човек е патриот в днешно време?
Докато мислите по тези въпроси, прочетете началото на стихотворението на Иван Вазов:

Опълченците на Шипка 11 август 1877   Нека носим йоще срама по челото синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кът облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторъята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде, навръх планината , що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чунтовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кът легенда грей, едно име ново, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът и на клетвата строшава зъбът. 

О, Шипка!
. . .
                        
И още нещо, което може би не знаете:
  
 * Александър II се нарича Цар Освободител, не защото освобождава българите от турска власт, а защото на 3 март 1861 издава указ за освобождаването на крепостните селяни в Руската империя.

* Между 1877 и 1878 г. на бойните полета на бъдеща България загиват повече от 200 000 руски, финландски и румънски войници.

* Заедно с отстъпващите османски войски от българските земи в страх за живота си побягва и над половин милион мирно мюсюлманско население. Смята се, че в Константинопол емигрират и хиляди евреи, уплашени от антисемитизма на временното руско управление.

* Заради Освободителната война Международният червен кръст се разделя на Червен кръст и Червен полумесец. Дотогава кръстът в емблемата на хуманитарната организация не се възприема като религиозен символ, а като знамето на винаги неутралната Швейцария с обърнати цветове - знак, че медиците на организацията ще помогнат на всички ранени независимо от позицията им в битката. След Руско-турската война от 1877-1878 обаче турците започват да гледат на емблемата като на кръстоносен елемент и настояват за учредяването на мюсюлмански еквивалент. 
    
                                   

Обичай Родината си, не защото е силна или богата, а защото е ТВОЯ!
Песента "Майчице, България" е поздрав за всички вас, приятели.
Честит празник!

Много радостни моменти през деня и вълнуващи срещи с приятели!:)

И дано някога се сбъднат мечтите на Апостола за "Свята и чиста република" - http://web.orbitel.bg/willow/levski/index.htm

Родината ни, милата,
какво ли не е изпитала...
500 години робство /присъствие, владение, иго...
сменяха се думите с годините/
мизерия, изолация, кризи, позор,
диктатура, "демокрация", европейски надзор...
Пак някой отвън ни поучава,
пак някой акъл ни дава,
а ние - "рая покорна" -
умираме, загиваме, охкаме, пъшкаме...
и носим кръста си
обезверени, бедни, изнемощели
доКогато издържим...

чЕСТИТ ПРАЗНИК, ФЕИЧКА!

feq!:)))

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
Фея, нека никога не забравяме, че сме българи! Нека носим оня дух на нашите прадеди и милеем за нашата България!

И ти ме разплака...

Сутринта преминах бързо като цунами, защото закъснявах за работа, но сега макар и уморена се върнах, за да се порадвам на постинга ти...

Добрите хора винаги са добре дошли.
Мисля, че особено свидна е българската музика далеч от Родината.
Аз пиша за вас винаги с много любов и старание.

Приятна вечер и спокойна нощ ти желая.

Мисля, че това съм успяла да предам с годините и на моите ученици.
Лека вечер и много оптимизъм.

Сълзите казват са катарзис за душата.
Нуждаем се от пречистване от време на време - да прогоним лошите мисли, обидите, горчилките и негативните неща...
Особено в ден като днешният.
Спокойна вечер без болежки... ;)))
и много вяра в утрешният ден!