Злокобна е гарата нощем.
Надежда е безсмислена дума.
Време е да вземем друг влак.
Но влаковете до един са заминали.
Няма път назад, за там, откъдето сме тръгнали.
Джек Хигенс

Никога не бях се замисляла колко красиво могат да изглеждат старите влакове, на малка гара, в началото на есента?
Мека, топла, спокойна есен, като майчина ръка.
Като скъп спомен, като носталгия…

Докато не ги видях.
Един ден, нарочно минах оттам.
Понякога хората не изхвърлят старите неща от живота си. Пазят ги. Макар ненужни.
И става чудо - тръгват старите вагони, назад във времето, пътуват уморени в безсънните нощи, надявайки се да стигнат желаната гара, поне насън.

Приятно се пътува така.
Назад-напред, лъкатуши животът, скърца, пее някаква стара мелодия, вятърът разрошва косите, приятно мирише на златни листа, усмихваш се, някой друг се усмихва. Усещаш нечие невидимо присъствие във времето. Насън и наяве.

Колко е хубаво, че ги има старите вагони, на малката гара, през златната нощ - точно тази есен!

02.10.2007 год.