Бягам негонена, бягам от себе си,
от чувства горещи, от твоята страст.
Със сто катинара заключвам сърцето си,
насила убивам любовната сласт.

Не искам да мисля за туй, че сърцето
зове ме към теб като бряг към вълна.
Не искам да знам, че е бурно морето
от чувства в моята крехка душа.

Бягам, когато те видя до себе си,
в мислите бягам към разума строг.
Той ме спасява, когато се вглеждам
в пъстрия поглед дълбок.

Боря се с чувства и страсти горещи
и на тях аз не ще се предам.
Ще продължавам да бягам от себе си,
но сили дали ще ми стигнат - не знам...

автор:  desuna

"Боря се с чувства и страсти горещи
и на тях аз не ще се предам..."
Силни думи,жестока е тази борба...

че душата се свива до мъничка точица...
и боли,
и гори,
тогава -
върху белия лист
ръката реди
най-съкровените думи:
"Обичам ТЕ" ...

krasivo

Но така добре написно!:)
Бягаме, но дали разумът е най добрия съветник?!

Най-трудната борба е борбата със себе си! А когато става въпрос за силни чувства, тогава е още по-сложно! Прекрасен постинг, Feq!

Понякога сме в плен на чувствата,
понякога - на разума!
Знае ли някой кое е по-доброто решение???

Аз НЕ ЗНАЯ...

"Попаднала прашинка в тъжните очи..."

Понякога... сами осъждаме душите си...