На велики Вторник Исус разказва на своите ученици за добродетелите - прошка, съчувствие, милост. Онези, които са милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение (пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката)


 Исус и десетте девици - стенопис

"В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. 
Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. 
Мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели"- такава притча разказал Исус на своите ученици. Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл.

Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата. Можеш ли обаче, да разбереш това навреме? Едва ли...
С времето, разбира се, ще го разбереш. 

Притчата е страхотна. До сега не бях попадала на нея!

Поздрави!

В страстната седмица ще разказвам легенди и притчи, дано повече хора повярват в доброто. Някак си ценностите в нашето време са се променили...
Радвам се, че си ми редовна читателка.

Чакам още и още постинги от Вас!

Всичко произтича от човека - Божествеността е в нас , а изпитанията са лакмусовата хартия на вътрешният ни мир.

радвам се, че ти харесва това, което пиша!

Колко малко хора разбират това! Радвам се за теб!