Всички бедни хора в селото обичали Хитър Петър, защото бил сиромах като тях, весел, закачлив, винаги мъдър и справедлив.
През същото лято, когато Петър излъгал султана и се върнал от Цариград с жълтиците, в градината на един негов приятел пораснала много голяма зелка. Толкова голяма била зелката, че дори от съседните села идвали хора да я гредат и да й се чудят.
През есента селянинът изсякъл зелето и го закарал с кола в къщи, а голямата зелка нарамил, минал през цялото село и я занесал дар на приятелите си.
Петър много се зарадвал, но не и на зелката, защото зеле имало много, а на вниманието и обичта на селянина си. За благодарност Петър му дал една жълтица.
- На, вземи, приятелю, да помниш и да разказваш кога и аз излъгах султана.
Сиромах човек да види истинска жълтица в шепите си, било по- голямо чудо от голямата зелка в градината. До вечерта цялото село научило, че Хитър Петър дал цяла жълтица за една зелка!
Тази новина стигнала до ушите и на един лукав чорбаджия
- Хм! - свил той устни в завистлива и ядна усмивка. Ще мога ли и аз някак да измъкна нещичко от ръцете на този групак, дето не знае цената на парата?!
Мислил чорбаджията, мислил и най-после измислил!
На другия ден нарамил един голям овен от стадото си. Като минавал през селото, хората го питали:
- Накъде с овена?
- Нося го на Петра! - отговарял той.
У Петрови чорбаджията казал:
- Петре, вчера получи подарък една зелка, аз пък днес ти дарявам цял овен, и то най-тлъстия от стадото ми.
Петър веднага се сетил защо чорбаджията му носи този дар.Той погладил руното на овена, усмихнал се и подвикнал на жена си:
- Жено, ела да видиш у дома е дошло овче рунце, вълче сърце!
- А ти с какво ще му се отблагодариш? - попитала жената.
- Е, за най-тлъстия овен в село аз ще дам, както му прилича, най- голямата зелка.
Петър отишъл да донесе зелката, но додето се върне, чорбаджията ядосан се измъкнал.
Още същата вечер Хитър Петър поканил всичките си приятели от селото. Нагостил ги с вкусното ядене през есента - овнешко с прясно зеле.
Яла  и се смяла сиромашията на ума на чорбаджията!...

И всеки разбира веднага,
че тук поуката е такава:
Който се лакоми за много
и без малкото остава!