Повикал един баща петимата си синове в предсмъртния си час и им разказал следната приказка.
"Израснал беше в гората един дъб, голямо дърво. Желади като дъжд падаха от яките му клони. Корените му смучеха сок от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори. Веднъж в гората пристигна дърварят. Той измери с очи дъба, запретна ръкавите си, замахна със секирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята.
Окастри клоните, а дънера откара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента при него дойде един бъчвар, натовари дъските в каруцата и ги откара. В работилницата си бъчварят издяла от дъските бъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливаше младо кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, имени дни и помени. Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се отдалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднаха. Децата грабнаха обръчите и почнаха да ги търкалят по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва.
Изтълкувайте ми сега тази приказка!"
*
*
*
Замислили се петимата синове, но никой не можал да разтълкува бащините думи.

***

А Вие, обичате ли хубавите български приказки?
Казват, че човек най-малко три пъти в живота си трябва да чете приказки. Веднъж като дете, в света на фантазиите. Втори път на своите деца, в света на реалностите и трети път на своите внуци в света на мъдростта. Ако сте пропуснали някой от тези моменти, никога не е късно да го направите. 
А може би, вие ще напишете  краят на тази приказка?
Какво ли е казал на синовете си бащата в последния си час?
Помислете...и после отговора ще ви дам и аз...
До скоро, мислители! 


   Снимка:
 www.4coolpics.com/photo/napred/165979.html