Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
27.06.2020 21:44 -
Думите - солта на живота!
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 1584 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2020 12:15
Прочетен: 1584 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 29.06.2020 12:15
Притча за солта
В едно друго време, на прага на своя земен път, Човекът срещнал Съдбата. Изправила се тя срещу него, погледнала го право в очите и подавайки му къшей хляб рекла:
- Вземи Човече, това е твоят пай от трапезата на Вечността. Омесила съм го с много Вяра и Надежда, затуй е бял и топъл като човешката душа. Сложих в тестото и шепа Обич, да ти е сладък. Ако ти нагарча, то е от Греха на предците ти. Все не успявам да го отмия от ръцете си. Опекох го на слънце, да е жилав, да се не рони. За всичко се погрижих, само Сол не съм турила. Речено е сам да си солиш!
Протегнала тогава другата си ръка към човека, а в дланта и белеела шепа сол.
- Вземи – рекла – това са Думите. Словата човешки. Те ще са Солта на живота ти! Но внимавай, безсолното не е вкусно, а пресолиш ли – ще ожаднееш. И няма на Земята вода, която да утоли такава жажда. Само сълзата помага…
Погледнал Човекът шепата сол и попитал:
- Малко ми даваш, ще ми стигне ли за цял живот?
- Достатъчно е - отсякла Съдбата – Ако мериш със сърцето, ще ти стигне до края, ако си разумен – ще ти остане. А каквото остане - нека е дар за децата ти!
Изрекла тези думи Съдбата и се стопила в мъглата на Бъдното. Човекът нарамил Даровете си е поел по трънливия земен път.
. . .
И тъй, откакто свят светува, Човекът сам си подправя живота с думите. Могъща е тяхната власт над него – могат да го окрилят, но и да го погубят. Само пречистена през огъня на Обичта дума никога не го е подвеждала.
Дано да го е осъзнал!
В едно друго време, на прага на своя земен път, Човекът срещнал Съдбата. Изправила се тя срещу него, погледнала го право в очите и подавайки му къшей хляб рекла:
- Вземи Човече, това е твоят пай от трапезата на Вечността. Омесила съм го с много Вяра и Надежда, затуй е бял и топъл като човешката душа. Сложих в тестото и шепа Обич, да ти е сладък. Ако ти нагарча, то е от Греха на предците ти. Все не успявам да го отмия от ръцете си. Опекох го на слънце, да е жилав, да се не рони. За всичко се погрижих, само Сол не съм турила. Речено е сам да си солиш!
Протегнала тогава другата си ръка към човека, а в дланта и белеела шепа сол.
- Вземи – рекла – това са Думите. Словата човешки. Те ще са Солта на живота ти! Но внимавай, безсолното не е вкусно, а пресолиш ли – ще ожаднееш. И няма на Земята вода, която да утоли такава жажда. Само сълзата помага…
Погледнал Човекът шепата сол и попитал:
- Малко ми даваш, ще ми стигне ли за цял живот?
- Достатъчно е - отсякла Съдбата – Ако мериш със сърцето, ще ти стигне до края, ако си разумен – ще ти остане. А каквото остане - нека е дар за децата ти!
Изрекла тези думи Съдбата и се стопила в мъглата на Бъдното. Човекът нарамил Даровете си е поел по трънливия земен път.
. . .
И тъй, откакто свят светува, Човекът сам си подправя живота с думите. Могъща е тяхната власт над него – могат да го окрилят, но и да го погубят. Само пречистена през огъня на Обичта дума никога не го е подвеждала.
Дано да го е осъзнал!
Болката е въпрос на възприятие и за това как я приемаме ни учи следващата притча...
Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си.
И тaка, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същото количество сол в езерото.
Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща.
Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката.
Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
цитирайЕдин възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си.
И тaка, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същото количество сол в езерото.
Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща.
Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката.
Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
Търсене
Блогрол
1. Сбогом Котанка! :(
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове