Имат ли децата проблеми?
Да,... всички деца имат проблеми. Никак не е лесно в днешно време да си дете. Проблемите са в къщи, в училище, навън, навсякъде.
Например ходенето в училище. Макар интересно, понякога става и доста досадно, заради огромния фактически материал, изискванията и оценките на учителите.
Има ученици, които учат само за оценки, да угодят на родителите си, за да получат желания материален подарък- нов мобилен телефон, MP3, MP4, цифров фотоапарат… Влизат в спорове с учителите, за да им пишат по-високата бележка, или да ги изпитат отново. Тези ученици не учат за знания, а задоволяват неосъществените мечти и желания на своите родители.
Обикновено децата, които в къщи са тихи, кротки, добрички, в училище проявяват своите капризи, желанието за лидерство, да бъдат забелязани, харесвани. И обратното - "зубрачите", отличниците, "натегачите" и "подмазвачите" в къщи контролират положението, всички роднини се въртят в кръг около тях и изпълняват техните капризи.

За строгостта
Децата се нуждаят от грижи и внимание, от модел на поведение, а не от излишни ограничения и забрани.
Заплахите, заканите, незачитане на мнението им предизвикват съпротива.
Излишната строгост също не помага. Винаги спокойно обяснявайте на детето грешките му, поощрявайте го, споделяйте важните проблеми. Ще се учудите сами, колко невероятно правилни решения могат да вземат децата понякога.

За доверието
Доверявайте им се, доверието ви предизвиква доверие!

За "малките тайни" на децата
Децата искат да общуват и помежду си. Това е възрастта, когато се създават най-стойностните приятелски връзки. Общуването в училище, в квартала, в Интернет. И последната мода - чатът в Скайпа.
Най-неприятните моменти за тях са например: когато в разгара на играта ги прибираме в къщи или на най-интересния разговор по Скайпа надничаме с кого си пишат в момента. И децата искат да си имат своите "малки тайни”. В желанието си да ги предпазим от негативните неща в живота, ние ги лишаваме от най-ценното - общуването и избора им на приятели, превръщаме ги в "цветенца в саксийки"  и когато се сблъскат с реалния живот, неминуемо ще преживеят много разочарования.
Ами досадните уроци по цигулка, пиано, танци или други свръх модерни избрани от родителите занимания? Кошмар, това са неосъществените родителски амбиции!Навън проблемите са с другите деца, понякога и с някои възрастни, а извращения има навсякъде и във всичко. Зад всеки ъгъл на улицата може да се крие изненадата за тях.

Детските спорове
Децата се карат и по между си: например кой да ритне топката или кой да бъде лидер, даже караниците понякога се превръщат в бой, екшън сцени от филмов сериал. Не ми се ще да навлизам и в другите страшнички неща - цигарите, алкохола, наркотиците. Зарибяването от по-големите ученици, "защото, ако не опиташ, ти не си като нас!" И те изолират от тайфата, и си АУТ. Може и да те тормозят, че си различен.
Децата имат още много други проблеми, които ние не знаем.
Да ги предразположим към искреност и доверие.

И кой не е правил бели, когато е бил дете?
Ако всички ние бяхме слушали повече родителите си, дали щяхме да допуснем толкова грешки в живота си?
Дали не искаме сега да предпазим нашите деца от същите тези наши грешки?
Детство мое - реално и вълшебно...

Меморандум на едно дете

http://www.izvorite.com/

* Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
* Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
* Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
* Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
* Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
* Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
* Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
* Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
* Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
* Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
* Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
* Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
* Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
* Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
*Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
* Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
* Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
* Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
* Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
* Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
* Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
* Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
* Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
* Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
* Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
* Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
* Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел.
* Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

***
А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Халил Джубран - "Пророкът"

За постинга и за добавеното в коментарите!