Здравей приятелю,

получих твоето писмо и искам да ти отговоря публично. Няма да споменавам името ти. Да, студено е, зима е… Имало е и други зими по-дълги и по-студени. Казват, че колкото зимата е по-снежна и студена, толкова по-плодородно ще е лятото…

Защо ли, обаче всяка зима ни става все по-студено? Не се ли е промъкнала зимата и в нашите отношения. Всяка проява на внимание и нежност се счита за лигавщина. Хората са забравили онази топлина, която топли и в най-студените нощи и дни. Навсякъде говорят за Криза – газова, енергийна, политическа, глобална, реална…
А кризата в отношенията между хората? Защо за нея не говори никой? Къде изчезнаха усмивките, поздравите, общуването? По улиците само намръщени и угрижени хора. Неприветливи, изхабени лица. Децата копират нашето поведение. Бързат да пораснат, да опитат всичко от забранените неща, стават агресивни, нагли, депресирани, немотивирани… Нямаме време за тях, угрижени от собствените си проблеми единствено за жалкото ни оцеляване. Всеки казва – такъв е животът и примиренчески се свива в черупката си, вегетирайки...
И отново броим... дните до заплатата, до първия пролетен ден, дните до земното пробуждане… И отново онова мъчително очакване, че някой с магическа пръчица ще промени тотално животът ни към по-добър… Уморихме се да очакваме, уморихме се да мечтаем…
Даже стихове за любовта вече не пишем! 
Защо е така, приятелю?

Аз зная, че дълбоко в нас го има онова пламъче,… което тлее. 

Не позволявай да угасне твоето пламъче! Вярвам в теб!

 
На снимката - една премръзнала, не разцъфнала роза...