Някога, някъде, а защо не и днес…

Едно малко момиче много обичало да прави въздушни балончета. Това си е едно весело и доста развлекателно занимание. Потапяло сламка в чашата със сапунена вода и когато наполовина тя била пълна,  издухвало нагоре съдържанието й. Политали като вълшебни балончета сапунените мехури, различни по цвят и големина, грейвали на слънчевата светлина с цветовете на дъгата. Едно пъстро вълшебство…

Вятърко ги грабвал и понасял в най-красивият танц на света. Много такива балончета излитали от сламката и всяко едно от тях си мислило, че е най-хубавото на света.

-          Добре, че се откъснах от тая проста сламка – казал един голям мехур, почервенял от радост и се понесъл над лехата с теменужките.

-          Сега ще отида в царският палат и ще кацна върху короната на царя – казал вторият. – Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мене няма.

-          Аз мога да летяяяяя! – възторжено извикал следващият и станал огнено жълт като голям портокал. – Ще се издигна високо, високо... и искам да заблестя като Слънцето над цялата Земя…

Тъй си мислели всички сапунени мехури и в същия миг се пукали, без да оставят никаква следа след себе си и без да могат да осъществят желанията си.

През тънката сламчица продължавали да се раждат и умират десетки нови мехурчета, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя. Докато,… тънката сламка не се счупила. 
Момичето плиснало сапунената вода на земята и хукнало да гони пеперудите из градината.

 

Преразказах  тази приказка по "Сапунени мехури” на Светослав Минков.

Може би, нещата от живота, които ни се случват са точно като тези нетрайни, пъстроцветни, вълшебни перлички…

Може би, хората, с които  се срещаме са също тъй горделиви и надменни като верижката сапунени мехурчета излитащи нагоре...

Може би…



Снимка:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/52/Soap_bubbles-jurvetson.jpg 

P.S. Благодаря за красотата, Командире!

срещаме всичко , такива са нещата от живота ...
Малко са тези като трудолюбивата сламчица , да
създават красота и радост за другите , но си мисля , че нищо не остава неоценено на този свят . Нито ненаказано , просто всичко се връща по един или друг начин . Това е за самолюбието или горделивостта , както се изразяваш ти , а не за гордостта с мяра , която иначе е едно добро качество ...
Поздрави !

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/52/Soap_bubbles-jurvetson.jpg

Приятна вечер!
:)))

реших тук да я напиша за поука.
Надмеднността, горделивостта и болезнените амбиции се пукат като сапунени мехури.
Красиви и нетрайни са истинските, уви!

Безценна ми е твоята помощ...
Спокойна нощ ти желая!