Видях я! На снимка в блога на Маев. Има,... има я... бялата лястовица. Е,... на живо не можах, но на снимките я видях. Вижте я и вие - колко е чиста, различна и истинска. Като нереална! 
Символ на Надеждата.
Да си пожелаем здраве, мир и късмет.



Колко са много, наредени в броеница,... но само една е бяла. Снимката е копирана от неговият блог. А аз,... искам отново тук да напиша, точно в този ден нещо от мен, писано преди време за бялата лястовица.

Продължение  на  "Не ми казвай"

…и тръгнах да я търся по пътя - Бялата лястовица.

Като другоселеца от разказа на Й. Йовков.
Все гледах нагоре, лястовици много, 
но всичките черни - хорски надежди!
Срещах Хора и хорица.
"Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"
А бялата лястовица - няма я…

И все така боса, непреклонна вървя по жицата.
Докъде ли ще стигна, и... ако не я намеря?…
Керван от грешки и болки сряза пътя за връщане.
Продължавам - по мрежата! 
Трябва да я видя!
Нали скоро ще е пролет.
Само... дано не отлети… 

Поздрав за всички, които не са загубили надеждата в себе си е тази песен на
LZ - "След лятото"

ще я намери този който я търси и вярва ...
Поздрав :))

всеки намери своята бяла лястовица!

поздравления за постинга!

една притча за Надеждата, взета от блога на Илка:
http://sensation.blog.bg/?vote
Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!

Четири свещички бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.
Първата каза:
- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...
И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:
- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...
И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещичка,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:
- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...
И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...
В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:
- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...
Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...
В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:
- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.

Защото аз съм НАДЕЖДАТА!

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Радвам се да те видя при мен!
Къде се загуби,... в безкрайността от информация?
Ще спретваме ли ново космическо пътешествие?