Мерси за почерпката , приятно е при теб .
Радостта е взаимна и усмивката ти я връщам
немедленно :))))))))))))))))))))))))))))))))))))

За многото нишки, които
привързват Човек към Човека...
Наздраве с Вишновка!!!... и бонбони "Пияни вишни"

Приемаш ли поздравления на патерица? Бъди много щастлива и....вечно усмихната от радост!

Ако обаче, винаги се смея могат да ме вземат за откачалка...Хи,хи, хи!
От време на време трябват и малко сълзи - за разнообразие.
Разнолик е животът...
С намигване, от мен!

Лудите, лудите....те да са живи ....;)

Ще ви разкажа една от неостаряващите притчи за любовта.

Любовта и лудостта

Преди много, много години, откакто свят светува Човешките качества се събрали на една горска поляна и всички решили да играят на криеница.
Паднало се на Любовта да жуми.

Започнала тя да брои, стигнала до сто, отворила очи и тръгнала да ги търси.
Съзряла първо Мързела, който се бил скрил зад нея. Гордостта се криела извисена в планинските върхове отсреща.

Измамата се виждала в реката, но всъщност била на дървото отгоре, Тъгата се реела тъжно над люляковите клони, Самотата се била сгушила до един шипков храст. Радостта светела между клоните на дърветата. Само Лудостта не се виждала никъде.

Най-накрая, съзирайки храсти от рози в далечината, Любовта се втурнала и … откривайки Лудостта сред тях ослепяла от бодлите на розите…

Разплакала се тъжно Любовта, а Лудостта я прегърнала и заридала заедно с нея, извинявайки й се:

“Прости ми, Любов, моля те! Прости ми! Обещавам ти, че ще бъда вечно до теб и ще те водя навсякъде, ще ти помагам във всичко и няма да те оставя никога… ”
Та затова оттогава, до наши дни, че и за в бъдеще Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка…

… Затова и аз сега се питам, възможно ли е да сме влюбени без да сме слепи и без да полудяваме?
… или всичко в живота ни е написано… начертано … нарисувано! …

Много трудни въпроси задаваш. Ако знаех отговорите, веднага бих ти отговорил на драго сърце.
Лека нощ!

Няма как....

задаваме си всички ние,
и често отговор не можем да открием,
уви, така, приятелю, стоят нещата,
в живота чувства и реалност
са неща - различни...

няма как...
зная пак...,
не е за първи път - нали,
когато нещо в теб боли,
и няма как да споделиш...