Обичам да вървя в дъжда.

Хората бързат.
Капките се стичат по лицето ми.
Никой не вижда сълзите.

Не аз - душата плаче.
Небето плаче.
Пречиства се
от горчилките, събирани в годините.

Мъглата натежава върху клепачите
и раменете ми.
Краката стават тежки ,
като олово.
Наболява ме и лявото коляно -
една стара травма.

Сигурно има място
тук на Земята,
за самотниците
в безсънните нощи
на пълнолуние.
Там някъде се срещат,
мечтаят, танцуват, обичат,
с натежали от самотност души.

После извървяват своя път
до следващото пълнолуние.
Сигурно има такова място.
Трябва да има такова място!

feq
Ю. Станева



Насладете се отново на вълшебният глас на 
Демис Русос в песента  "Дъжд и сълзи" 

Дъждът къпе тялото , сълзите душата.
Пречистващо !
Поздрав и хубав уикенд !

Катарзис е!
Надежда нова,
светлина в мрака,
прохлада в жегата,
мечтание далечно...

Релаксираща почивка и за теб!

Нежно , тъжно , съкровено , но същевременно очакващо !Невероятен стих.
Има такова място , Фея , ще го достигнеш когато намериш духовната си хармония , и най- вече усетиш и намериш себе си !
Поздравления !

има го всичко това!
Близо е,...и толкова далече...
възможно е,...и толкова невъзможно изглежда!
Може би, само... малко смелост липсва???