Може би се стъмва вън,
може би е облак --
сякаш някой с тъмна плам
скрива златен огън.

Сенките нахлуват в мен,
устните ми съхнат...
Аз ли съм момичето -
извор непресъхващ?...

А по пътя след теб
тичат моите очи
и оставам сама
в своя дом от мечти,
и заспивам в сълзите си...

Скривам всички спомени.
Болката заключвам.
Тръгвам с плахи стъпки аз
на обич да се уча.

Ето пак -- усмихвам се,
светлина събирам,
но едва привикнало, 
в мен сърцето спира.

А по пътя след теб
тичат моите очи
и оставам сама
в своя дом от мечти,
и заспивам в сълзите си...



В полунощен час с музиката на Стефан Диомов и гласа на Ваня Костова

Усмихни се,животът трябва да продължи:)

Благодаря!

ФЕ, КОЛКО ОБИЧ, КОЛКО БОЛКА ИМА В ТОЗИ СТИХ! КАТО СТРУНА СВИРИШ ЗА ОНАЗИ ВЕЧНАТА, ЕДИНСТВЕНА НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ А КАЗВАТ ЧЕ ВЕЧЕ БИЛА МИТ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

- Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде..." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не е важно!
Не можа да каже нищо повече. Внезапно избухна в ридания. Беше вече нощ...
...Изобщо не знаех какво да кажа. Чувствах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до сърцето му или поне да го доближа. Страната на сълзите е толкова загадъчна...

обич!

Аз обичам да плача ...
Благодаря ти , Фейче, а днес пък да сме усмихнати !
:)))

***
Ако знам ,че любовта ще свърши;
ако знам ,че вече ни дели;
ако знам ,че грях ще я прекърши;
ако знам ,че няма да боли

ако в нея дълго сам се лъгъл;
ако тя остане без следа,
щея разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Е.Е

Ето още нещо хубаво от него
...
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
...................................................
Бих го нарекла - Отдаденост...
за всеотдайната и истинска Любов!
Любов я пиша с главна буква,
за мене тя е нещо свято,
много чисто и незаменимо
с баналните клишета...

Дай, Боже, всекиму такава обич!

Аз си имам слабост към Стефан Диомов и като композитор, и като човек..:) Много красива песен...Нежна, истинска...
"Заспивам в сълзите си...." - хубаво...много...

Познаваш толкова интересни и известни хора...
Творчески успехи ти желая.

познавам и чудно вълшебни хора като теб:)))
И това ме прави богат човек:)