Петя Дубарова

Аз слънце на ресниците си нося и вятър – на протегнатите длани, и тичам пак усмихната и боса по камъчета бели и огряни.   Дърветата коси зелени свеждат и облаци – платна издути, бели – очите ми усмихнати поглеждат, поглеждат ме и птици, полет спрели.   Аз тичам като пролет волнокрила, по-бърза от лъчите, ветровете, и бисери на радост в мен съм скрила, на детството най-хубавото цвете.



Снимка: Иван Иванов 

И една весела руска песничка "Чанга - Чунга"

Много нежна и ранима душа, тъй рано напуснала нашия свят, за да се превърне в звезда - там горе, на небето.

Тя завинаги остана едно мъдро дете.
Невероятен талант и вдъхновение.