Колко сме злобни. Колко сме жалки. Как ни заробват чувства-подпалки. Колко враждебни. Колко сърдити. Колко на дребно тровим си дните. Колко сме остри, даже без нужда. Чисто и просто- колко сме чужди. Колко се мразим. Колко си пречим. Сякаш на тази Земя сме вечни.

Надежда Захариева    

:))))))))))toku vij si go otnesla ot nqkoi i ti s toz stih:)))))))ot men-priqtna ve4er:))))

нали знаеш, посредствените замерват. Мисля, че това стихче е много подходящо за многото коментари, които не съм написала в последно време на някои от авторите тук. Просто при тях липсва позитивното.Толкова ми се иска хората да променят начина си на мислене...