Животът. . . :: Лудият

Защо вие хора ме безпокоите? Махнете се ! Аз бързам,бързам страшно съм зает. Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно тоя подъл свят, да вие той, а аз да се присмивам тъй както нявга той ми се присмя: Ха, ха, ха… В живота е така-един скърби, а друг му се присмива, но идва смърт и казва кротко: Млък! И аз умрях веднъж, то бе отдавна. В чашата ми сипаха отрова не други, а приятели добри. Що мислите, че сториха злодеите, за да прикрият своята вина? Аз паднах мъртъв, ням и изненадан, а те над мен притворно заридаха. Как исках аз да скоча изведнъж, да им отхапя носовете… Но не! -си рекох,-нека им стоят, да имат носове та да миришат, когато гният, да се задушават! Ха, ха, ха… Човекът е такъв-на добрината със зло отвръща, а разправят: „бил той земен корен на прекрасен цвят разцъфнал горе в небесата”. Не вярвайте! Измама е това! Човекът сам е цвят, но коренът му в Ада черен никне. това научих от един мъдрец, но той бе луд! Умря от глад, горкият. Глупак бе той! Да бе обрал света! Ха, ха, ха… Но стига съм се кискал като луд, би трябвало да плача, да оплаквам този подъл свят. И Господ стене горе на небето, но капка полза няма от сълзите му. Те падат тук на грешната планета, а хората ги тъпчат с крака и ги превръщат на какво? На кал! Ха, ха, ха… А знаете ли на човешка реч, какво е песента на пъдпъдъка? Тя означава-бягай от жени! Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките дърпат. И ясно е защо-да ни погълнат! А женското животно е красиво, красиво и коварно, като яд, която в чаша златна устните мами. Аз пих от теб, измамлива любов. И капката любов от теб по- сладка е от пълно с нектар море, но капчица от тебе по-опасна От пълно с отрова-жар море. Ха, ха, ха… А виждали ли сте море? когато урагана го люлее и сее в него семе смърт. Видели ли сте урагана? Като селяк със вила от светкавици в ръка. Узрее ли плода и пада от дървото. И ти Земя узря! Пропадай, с громоли се! Не падаш ли? До утре ще те чакам! И аз тогава сам ще те продупча по средата. И сам ще те натъпча със барут, и сам ще те подпаля. Да се пръснеш на прах в тези небеса! Ха, ха, ха, хааа…. Шандор Петьофи Шандор Петьофи(1823 — 1849)е унгарски поет, публицист, революционер.

"Този, който гледа в миналото, вижда бъдещето така, както високото небе се вижда в отражението на дълбоката вода."
"Студент — това е все още нищо, от което може да излезе всичко."
"Поезията не е аристократичен салон, където има само напомадени и с лъснати ботуши, а храм, в който можеш да влезеш със скъсани обувки, или дори бос."
"Лицемерието не е труден занаят — всеки негодяй е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца." Любов и Свобода Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов. Пеща 1 януари 1847 г.

Нагоре

Тагове: шандор петьофи,