* Лесно е да станеш родител, трудно е да бъдеш родител.

* Професията родител се упражнява 24 часа в денонощието.

* Каквото посееш, това ще пожънеш.

* Майките започват истински да се безпокоят за своите дъщери, когато започват да затварят внимателно и безшумно входната врата.

* Децата имат прекрасна памет за всичко, което възрастните не бива да говорят.

* В миналото са искали от децата само послушание и  покорство, а сега от тях очакват всичко друго, но не и уважение и благодарност.

* С всяко поколение родителите стават все по-добри, а децата все по-лоши. Това означава, че лошите деца в бъдеще ще бъдат добри родители.

* Ако родителите можеха да си спомнят, щяха да разберат колко много са дотягали на своите деца със своето мърморене.

* За жалост, ние опознаваме родителите си, когато те са вече твърде стари, за да можем да ги превъзпитаме.


               /кликни върху картинката, за настроение!!!/

Боят и наказанията озлобяват детето, не го възпитават.
А спомените си от детството, тях ги носим винаги в себе си.
Да, раните зарастват, но белезите от детството остават за цял живот...
Пример е Жан-Жак Русо, които е изпитвал удоволствие, когато учителката го е биела с пръчка, и сам си е търсел повод да бъде наказван.
Това си е вроден мазохизъм....