Животът. . . :: Скалата

Има една скала. Самотна скала. В нея не се разбиват морски или океански вълни. Дори алпинисти не се катерят по нея. Приятели й са вятърът, слънчевите лъчи и дъждовете. Обаче и те я рушат. Малко по малко, ден след ден. Първо малка пукнатина, после по- голяма, накрая отломък се стоварва с гръм и трясък.

Добре, че някой някога и незнайно защо е издълбал върху нея конник с копие и бягащо куче…И станала скалата известна. Открили музей, снимали филм, фотографирали скалния барелеф, който станал символ на град Шумен. В емблемата на града я запечатали. Идвали учени от различни страни да я спасят от рушащите я плесени. Гледали, мерили, мислили - с нищо не могли да спрат ерозията на времето.

И стои все още скалата самотна. Не чува песента на птиците, не вижда цветята и дърветата. Много рядко до нея достига човешка реч. Страхуват се хората от падащите камъни при въздишките й. Отвътре се руши скалата.

Природните закони са необратими и неотменими.

Исторически факти
Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.
По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да плаща данък всяка година.
Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.
Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове Тервел, Крум, Омуртаг и император Юстиниан II.
Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитаният сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).
Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.

Източник: http://zasveta.blogspot.bg/2014/11/blog-post.html

Нагоре