Игра на табла с...нея!

Една история за играта на табла и секса след дюш на лунна светлина.

Стратегията? Тя е жената блокада в играта, не можеш да я пескочиш, само седи и ти удря силно по пуловете, запълвайки мисълта ти с гъстите си коси. Мислиш че можеш да прочетеш следващият и ход в очите и дълбоки и чисти като Рилски езера, но те са красиви като мрака и режат с...топлотата си. Интересна комбинация поне за мен. Кафеви са, абаносови, но влажни. Говори безмълвно, а ти си ням и само си въобразяваш че можеш да мислиш докато си блокиран от педята и капии. Съзнанието ти гори, потни капки избиват на челото ти, жарта хвърлена от нея чупи заровете по дъската, драскотините си личат, неизлечимо отпечатъни. Не може да ги помниш като добра партия шах, искаш да ги научиш като ходове, но те са уникални. Това е табла все пак, не е толкова просто като шаха. Отново зровете са и приятели. А най-големият и другар си ти! Може ли един другар да бъде мъж на такава жена? Когато жена ти каже че си добро момче, знаеш че няма да е твоя. Жената иска да доминира в играта и в случая ти го показва нагледно.

Приключвайки те, засрамен мислено си закопчаваш зипа и още по-мислено напускаш бойното поле, защото тя има нужда от Конкизтадор, завоевател. Шумерските стратегии не ги разбираш, какво остава за душата на жената. Та нали тя, жената е символ на всяка война, независимо на какъв фронт и с какви мотиви и средства се води. Тъкмо да си тръгнеш и играча в теб се пробужда от...лунната пътека пронизваща пътя ти към изходната порта на домът й. Забелязваш че все пак обувките ти са излъскани, а ти не си пъркетен лъв. Именно там блясъка на старото дюшеме буди причината да си точно с тези обувки и играта започва отново, този път за теб – играча на дартс. Пробождаш и съзнанието с рязката си спирка на прага, обръщаш се и лицето ти издава реалните ти намерения. А и вечерта започва тепърва, знаеш че най-хубаво се работи когато не си спал. А и ти се иска да вбесиш началника си, знам. Ти си буден, тя също, дори дюшемето усеща пулсациите на бедрата и докато седи грейнала в трепет, в поза лотос по домашен анцуг! Да, същият с който ходи на джогинг. Какво пък, още един бърбън, Ленард Коен на винилова плоча, защо не и свещите да ги засрамиш от полъха на телата ви загасяйки ги, а топлината им да стопи восъка още преди да е изгорял от самосебе си. Иде ти да го лееш по нея, но тя изпепелява мислите ти с усмивка и решаваш сами да си бъдете нестинари в собствената ви жарава като езичници. За езиците и техните действия след малко, сега отварям поредната бира, за да охладя моите и твоите мисли...и за да чуя цссст. Да, получи се, глътката е горчива, цигарата е тежка, кълбото дим излизащо от устата ми се стели на фона на  Evanescence. Amy Lee е страхотно сопрано, но това е друга тема, важното е, че получи своята доза десет секунди разсейка.

Гледал ли си онези филми, в които той събува обувките си оставайки по черни чорапи без дупки по тях за нейно щастие? Ситуацията е точно такава. Усещаш ли как дървото под краката ти издава стъпките ти със звук напомнящ пропукване. Точно това се случва, пропуква се нейното съзнание, ти си на ход! Встъпи в нея  като ментор, като меценат. Тембъра на Ленард Коен вече минава само като вълни през тялото и, защото очите и са вперени в теб, същите тези абаносови очи, а кожата и е настръхнала като косъма на ангорска котка в отбранителна позиция чакаща да бъде завладяна и обладана. Влез под нея и се плъзни по вените и каращ я да конвулсира на забавен каданс с обърнати очни ябълки. Ябълки  ли казах! Отхапи си една сочна, така и така ти текат лигите по нея, бъди подготвен за истинските сокове, репетициите не са срамно нещо, питай някой театрал. Но как по дяволите се вписват черните ти чорапи с нейния casual анцуг от памук. На всичко отгове вероятно е пропит от пот и сълзи по неизстиващите и чувства по копнежите, които не е изпитала още. Ти ще си и първия! Какво клише само, първи, но в коя декада се питаш, е, няма знзачение, значимото е, че ще и покажеш именно онзи чар на контраста на разликите които правят дъгата красива. Нали не мислиш, че дъгата би била тъй плътна и уникална без взаимно изключващите се цветове, същевременно допълващи се точно като културното противоречие между чорапите ти и анцуга й. Ами преодолейте различията. Време е излишните дрехи от телата ви да паднат, сближете различията си и облагородете културното наследство за поколенията. Това последното прозвуча като лозуннг на Людмила Живкова подходящ за Знзаме на мира” от една друга епоха, но като се замислиш. Именно ФК Барселона плаща на UNICEF  за да носи логото й на екипите си! Спокойно можеш да си новият Меси и да твориш красота на терена. Този терен в случая не е затревен, а е нейното тяло, но това не ти пречи да рисуваш с четката си по него. И гол! Не на Меси, вие сте...

...Голи!

 Там на пода, усещайки дюшемето със същите онези звуци, присъщи на старото дърво, ръбейки на телата ви, но за сметка на това, неусещайки свършека на виниловата плоча. Само лекото пропукващо съскане на игличката по грамофона смущава съвършената тишина на културното сближаване на телата ви. Перфектният и плосък корем е като дъска за табла, тук-там одраскан от отминали спомени, запаметени само на нейния „харддиск” в съзнанието й. Няма смисъл да се опитваш да ги копираш за себе си, но можеш да ги запълниш с твоите пулове – целувайки ги. Мигът да хвърлиш заровете на любовта наближава, не знаеш как ще се джуркат във въздуха на забавен каданс пред очите и, не знаеш и къде ще паднат и какво ще покаже зарът! Но тя със сигурност ще го оцени по достойнство. Все пак това е резултат на твоята ръка, твоят късмет. Какъв ще бъде той зависи само от теб. И той – късмета ще бъде отпечатан по нежната и кожа точно по същият уникален начин като другите белези от хвърлените завове по дъската на нейния живот, затова бъди внимателен. Не ми казвай, че после ще си обуеш чорапите! Нищо че свещите отдавна сте ги загасили с полъха от телата си, нищо че восъка им се е стопил от вашата жарава, та нали вие двама бяхте нестинарите на нощта, само лунната пътека ви е свидетел. Същата тази, която те спря да си тръгнеш след първата партия. Време е голи  да обсъдите реванша в компанията на пепелник и обща цигара. Спомените си остават за вас, шефа ще е бесен, но ти доволен, а тя...щастлива. Няма ли да изиграете още една игра на следващата нощ? 

На мен ми се случи, преживей го и ти.