Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2012 18:49 - СТАРИ ПЛОВДИВСКИ ИСТОРИИ...
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 6647 Коментари: 1 Гласове:
3



                                            ДЖУМАЯТА ЕДНО ВРЕМЕ – СМЪРТТА НА РЕГУЛИРОВЧИЦАТА И ДРУГИ ИСТОРИИ   Наричат Джумаята „пъпа на Пловдив”. Името на прочутия пловдивски площад нашумя по-рано тази година, когато прекръстването му на „Римски стадион” бе дадено като лош пример от трибуната на Народното събрание. Като нещо, което мирише на „възродителен процес”. По-старите пловдивчани не си даваха старото име, но младите, които гласуваха в интернет, май не бяха на същото мнение. Предишните му имена са Айнал мегдан, „Александър Стамболийски”, „19 ноември”. Както и да са го наричали, съседната Джумая джамия винаги е хвърляла дълга сянка върху площада и е налагала името си. „Джума” в арабския означава петък или празник. Вероятно още две-три поколения няма да свикнат с новото име. Днес площадът има повече прилика с изгледа си от римско време, отколкото преди 40 години, примерно Преди разкопките през 70-те години, които извадиха Римския стадион изпод земята, това беше най-оживеният площад на града. Тук се пресичат 7 улици, на Джумаята е първата пиаца на файтоните, след това тук се събират и първите таксита. Колкото по-близо да Джумаята живее един човек, толкова е по-уважаван в обществото. От моя приятел Драган, лека му пръст, съм запомнил следната история. Дядо му като ерген бил някъде на пазар или панаир и там се запознал с една хубава девойка. Какво е говорил, как я прилъгал – историята мълчи, но девойката обещала след седмица да дойде на гости в Пловдив. Уговорили си среща на Джумаята – Драгановият дядо казал, че живее точно там. Дали магическото име повлияло или нещо друго, но девойката не само дошла на срещата, но взела със себе си и две големи бохчи с дрехи – явно работата вървяла към приставане. Посрещнал я ергенът на Джумаята, а момата оглеждала огромните къщи наоколо, питайки се в коя ли от тях ще бъде новият й дом. Само че домът бил „малко по-нататък” – обяснил посрещачът. След това „още малко по-нататък” – докато след близо час пеша стигнали до Русин махала, където всъщност се намирала къщата на домакина. След нея имало само бахчи. Разбрала девойката, че е излъгана, ама как сега да си тръгне обратно. И останала за цял живот. В съзнанието на старите пловдивчани името на площада буди различни асоциации – едни го свързват с ориенталската сладкарница под Джамията, други с Антикварната книжарница, трети с шкембеджийницата. Има два на пръв поглед дребни детайли, които неизменно съществуват в спомените на по-старото поколение. Едното незабравимо нещо е термометърът на фасадата на аптеката от западната страна. Не помня колко беше голям този термометър, но в детските ни очи изглеждаше огромен. Всъщност той беше рекламен подарък на аптеката от някакви фирма – май беше „Байер”. Другият незабравим детайл са месинговите  цифри на спирките на градския транспорт. През Джумаята минаваха първите автобусни линии и единственото обозначание за спирките беше по една лъскава метална цифра здраво закрепена на бордюра. Нямаше заслони, нямаше табели. А цифрите никой не ги крадеше Да не забравим – площадът беше стръмен и това създаваше проблеми не само на колите, но и на хората. Особено през зимата. „Една зима – разправяше един приятел, - пихме до късно в ресторанта на гара Филипово. Тръгнахме пеша към Джумаята, но се оказа, че площадът е заледен и обувките ни се хлъзгаха на стръмното. И като не можахме да се изкатерим, върнахме се обратно на Филипово да си допием”. В интерес на истината не беше толкова стръмно, но когато човек има желание да си допие и Джумаята може да му стори като Хималайски осемхилядник. Бай Деян Начев, лека му пръст, бивш управител или заместник управител на Халите, разправяше друга интересна история. През 50-те години сме внасяли паламуд от Турция. Рибата идвала с влак до гарата, а там я натоварвали в кошове на волски коли. Една година влакът пристигнал късно, докато натоварят колите станало полунощ. Воловете излезли от „Отец Паисии” и полека тръгнали по нанадолнището – към Халите, които бяха точно под Джумаята. Единият вол обаче се препънал, каруцата се обърнала и паламудите са затъркаляли по целия площад. Втурнали се дежурните хамали от Халите да събират, да помогнат се събрали и случайни минувачи Площадът бил тъмен, рибата била плъзнала навсякъде. Най-накрая уж събрали всичко и последната каруци спряла на Халите. Към 2-3 часа след полунощ довършвали разтоварването, когато се появили семейство пловдивчани. С два паламуда в ръка. Натъкнали се на тях случайно в тъмното и като разбрали какво е станало малко по-рано през нощта, решили да върнат рибата в Халите. Защото халите са държавни, рибата е държавна, а от държавата не бива да се краде. През 50-те години каруците ставаха все по-малко, автомобилите – все повече. През Джумаята вече минаваха толкова превозни средства , че сложиха регулировчици. Включително една красива жена. Старите пловдивчани още я помнят. Те признават, че са се спирали, за да гледат изящните й движения. Един ден се случило нещо страшно. Към регулировчицата се приближил едър мъж в милиционерска униформа. Повечето от постоянното присъствие на площада, знаели, че това е мъжът на регулировчицата. Милиционерът се приближил към жена си, лицето му било каменно. Извадил пистолет от кобура си стрелял. Красивата жена рухнала в средата ва площада, облята в кръв. Издъхнала веднага. Кръвта й бавно попивала в земята – там, където се е проливала кръвта на римските гладиатори. Убиецът подминал трупа на жена си, пресякъл площада и влязал в отсрещната ваксаджийница. Седнал на стола на наредил да му лъснат ботушите. Лъскали оплашените ваксаджийчета, докато дошли други милиционери и прибрали убиецът. И катотръгнали едни слухове – три дни целият град говорил само за убийството на красивата жена. Познавам поне двама, които са видели всичко с очите си. Повече неща и в разказите им съвпадат. Така че историята изглежда точно така. Има различни версии за мотивите на убийството. Най-разпространената е, че мъжът бил болен от туберкулоза. Поради тази причина жена му му „отказвала близост”. Или не му пускала, както се разказваше историята на по-популярен език. А може би си е имала друг. Какво е станало с убиеца – не можах да науча. Така че историята свършва дотук. Историите от Джумаята обаче продължават...

ЧЕТЕТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЯТА В
WWW.TVPLOVDIV.COM        



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ОПАСЕН СТЪЛБ
25.10.2012 08:45
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОДОРОВ,

УВЕДОМЯВАМ ВИ,ЧЕ ВЧЕРА КАТО МИНАВАХ ПОКРАЙ СПИРКА № 119 (СРЕЩУ СЕМИНАРИЯТА / ПОСОКА ШАХБАЗЯН ) ВИДЯХ,ЧЕ СТЪЛБА ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СПИРКАТА ,НА КОЙТО Е ЗАКРЕПЕНА И КОНТАКТНАТА МРЕЖА ЗА ТРОЛЕИТЕ Е НАКЛОНЕН ПОВЕЧЕ ОТ 1 (ЕДИН) МЕТЪР КЪМ УЛИЦАТА И ЕОПАСЕН ЗА ГРАЖДАНИТЕ И МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА...

ОЧАКВАМ ВАШЕТО СЪДЕЙСТВИЕ И НАМЕСА ЗА ДА НЕ СЕ ДОПУСНЕ ПРОИЗШЕСТВИЕ С НЕПРЕДВИДИМИ ПОСЛЕДСТВИЯ!

С уважение : Танев
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5226924
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031