Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2021 08:00 - Отстояния
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 5262 Коментари: 18 Гласове:
32

Последна промяна: 27.06.2021 17:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  image

                                     
                                                                                         


                                                                         




          ОТСТОЯНИЯ
         (или как се сади пиперо)
                            
                          :)))

          Разсаждаха пипер – отстъпваха заднешком, всяка в своята половина от фитарията*– старата, пречупена о две, с нос почти до земята, младата, клекнала ниско, с пружиниращи при всяко завъртане колене, русокоса и синеока, момиче за плаж, не за кър.

          – Оставете на мене, Вие си починете! Толкова ми помагате ... не ми е удобно – бяха стигнали почти до средата, всяка от своя край.

          Упорито продължаваше да й говори на „Вие“. Към мъжа й още от първия ден се обръщаше кой знае защо с бате Динко, но от нея се притесняваше. Или беше респект, или се боеше да се отпусне. Старата се усмихна – харесваше й някак да минава за сурова и строга свекърва, макар покрай снаха си Дейзи да бе разбрала, че е по-скоро мека Мария.

          Първия път, когато я подкани да се обръща към нея с лельо Марче, момичето се опули от изненада:

          – Как, ама Вие сте … такава сте …  не, няма начин!

          Тъй си и остана. Беше нова наемателка на градината, поиска малко, стотина метра, само да пробва. Казваше се Севинч и се имаше за модерна млада жена. Носеше изрязани потници и прилепнали джинси, модни, лъскави скрънчи ластици, розов телефон и в същия цвят смарт гривна, идваше на градината със собствена кола, вярно, стар модел, но "Мерцедес", често им носеше ей тъй, за почерпка, кафе или кола.

          Когато опряха гръб о гръб, Мария излезе от лехата и изпъна с въздишка кръст.

          – А, ама Вашите пиперчета бая стърчат. Нали трябваше да са ниско? Да ги преправя ли?

          Старата се напрегна. До преди малко беше обяснявала как се сади, колко е важно разсадът да не стърчи много нагоре.

           – Не, не, остави! – изпита лека досада от нуждата да се оправдава. – От садилото е, виж това, пластмасовото у мене, колко плитко боде, не струва. Най-добре вземи и разсади с дървеното, дето ти дадох, и останалите фитарии.

           Подхвърли това и сама се учуди на капката лошотия в гласа си.

          Не биваше така. Спомни си как миналата вечер на вратата похлопа Осман, мъжът на Севинч. Държеше в ръце нещо, грижливо увито в лъскаво фолио. Беше баница, пратила я бе жена му за благодарност, че й бяха помогнали да разсади доматите. Омесила три – една за децата, една за свекър си и една за бате си Динко. Знаеха каква майсторка е по празниците им бе изпратила и тава с баклава. Мария пое топлата още баница и се просълзи. Толкова години замръкваше по къра, а не се бе случвало някой да я пресрещне с готова някаква гозбица, да я покани. Чужда кръв, чужда вяра, пък – виж, научено.

           – Ей, Севи, гледай с леля ти Мара колко царевица сме прекопали днес! – в думите на Динко звучеше и закачка, и радост, но Мария усети и мъничко гордост, онази гордост, заради която всяка сутрин, ставайки рано, бързаха за градината.

          – Ами… имате време, копаете! – скърши вежди момичето.

          Не й стана добре на Мария, сто отговора й дойдоха на ум, сто начина на поощрение, на похвала към труда на възрастните – и още сто ядни думи към Севинч. После се сети, че и на младата жена не й е лесно. Далеч още от трийсетте, имаше вече три деца, последното бебе на няколко месеца. На ръцете й лежаха болна майка, овдовял свекър, че и деветдесетгодишната баба на Осман – всички на нея чакаха. Мъжът й делеше времето си между строителен бизнес и арендоване на земя – от всичко по много, отвсякъде претрупан – и се прибираше вкъщи само да спи.  Времето! То на всички не стигаше. Спомни си себе си на нейните години. Деца и учение, и работа, и кариера – всичко в едно. Такива бяха времената. И взе, че изтърси:

          – Едно време…

          – Да, ама сега не е едно време, нали? – отривисто я прекъсна Севинч. Като бодната с трън, тъй бе подскочила.

          Мария млъкна, от изненада забрави дори да затвори уста. Никой досега не бе я пресрещал така. Вярно, младите днес не зачитаха авторитети, всичко знаеха, за всичко отсъждаха бързо, режеха като из корен. И пак не бе свикнала. Сигурно нейните собствени деца я бяха разглезили. И снахата – все се усмихваше, а стане ли спор, гледаше да измълчи. Знаеше много, на пет езика можеше да се отръска, но не дръзваше да противостои на възрастните, така бе възпитана. За толкова години веднъж не бе скочила тъй насреща й, не бе я нападала. Мария ценеше тази й сдържаност, и макар да усещаше, че в крайна сметка Дейзи все постигаше своето, не се дразнеше, напротив, възхищаваше й се.

          Сега не даде вид, че е чула, загледа се в разсаденото. На едно място редовете й се сториха изкривени. Махна с ръка, отщя й се да преправя. Искаше мир. Но лошият дух бе вече излязъл от бутилката, явно на младата й се бе насъбрало:

          – И ако искате да знаете, рядко някой днес ще се хване така, доброволно, да маха с мотиката. Аз го правя само за децата, да ядат чиста храна. Нали всичко било в здравословното хранене.  Ама да не се лъжем, ако беше нещо добро, Вашата снаха първа щеше да се захване с градината, не цяла година да си разхожда детето по морските плажове. И нямаше сами да си копате царевицата, кажи де, не е ли така?
          Бе забравила учтивата форма.
Погледна от упор и през плач занарежда:

           – Не е редно, не може – но… така решил Господ, на едни дал всичко, други – кучета ги яли. Kader* ли, хайди джънъм*!

         Мария изгледа тъжно младата жена. Права беше –  с годините децата се бяха отучили да им помагат в земеделската работа. Други грижи имаха те, други тревоги. Старите не искаха да ги ангажират. Справяха се, както могат, пращаха по един кашон зеленчуци всяка седмица и бяха щастливи.  

          Не за това обаче ставаше дума. Гледаше момичето пред себе си и се чудеше колко много си приличат със снаха й. И двете бяха млади и хубави, руси, синеоки – жени за плаж, не за къра. Но имаше нещо, нещо друго, което досега й убягваше. Не беше в това, кой какво заслужава. Друго беше. Толкова време все не разбираше как само с присъствието си Дейзи успяваше да я направи мека като вощеница, да я накара да се усмихва, да благославя нея, внучето и даже самотните плажове далече от вируси и зарази, да се чувства изпълнена с гордост и милост.

          Не зависеше нито от възраст, ни от етнос и вяра. Беше си въпрос на отстояние. Отстояние горе, високо – и далеч, много далече от тук. От злободневното и пошлото, от ширещата се простотия, от егоизма и завистта. Грижливо го насаждаше у децата си цял живот, и у снаха им, чужденката, за техен късмет някой някога го бе посадил. Отстояние от грозното. През море и отвъд, на другия бряг, на едно небе разстояние. Не че не го бе знаела, но й стана хубаво да го усети отново. За миг се загледа разсеяно в смарт гривната на Севинч, пресегна се, потупа момичето по рамото, взе от земята дървеното си садило и притискайки го под мишница, бавно се отдалечи към другия край на градината.



* леха /тур./
* съдба /тур./

* хайде, скъпа; хайде де /тур./








Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Поздрави мила Вени!
08.06.2021 11:59
Много интересна история.Успяваш винаги да кажеш много и с разбиране за хората,живота...Съгласна съм с теб!Отстоянието е ценно,важно и е в полза за всички!Трябва да се развива това умение а е супер приятно да се общува с хора които са наясно с това!Благодаря ти за интересния и поучителен разказ.Хубави юнски дни мила Вени!Прегръдки!
цитирай
2. donchevav - Много интересна история. Успяваш ...
08.06.2021 13:46
emi1ts написа:
Много интересна история.Успяваш винаги да кажеш много и с разбиране за хората,живота...Съгласна съм с теб!Отстоянието е ценно,важно и е в полза за всички!Трябва да се развива това умение а е супер приятно да се общува с хора които са наясно с това!Благодаря ти за интересния и поучителен разказ.Хубави юнски дни мила Вени!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Знам, че и ти като мене се вълнуваш от подобни проблеми. Благородството на духа - много ценно качество, което винаги е било в дефицит. Спомни си за кристалната чистота на Щастливеца - и разбира се, неговата непригодност в онзи политизиран, комерчески свят. Да стоиш над дребнавото и егоистичното, над първосигналната емоция и естествения биологичен рефлекс, да умееш да се владееш, да останеш високо над провокативната грубост и демонстративна простащина - върховни качества на личността ли са това, или проява на слабоволие, безхарактерност и инертност? Винаги съм била за първото, но като гледам днешния свят и взаимоотношения, май взех вече да се съмнявам...
Прегръдки и от мене, приятелко! Щастливи и здрави юнски дни и за тебе!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Чудесен разказ, Вени!
08.06.2021 14:10
Много са нещата, които събират и разделят хората и поколенията, но разбирането и уважението на Мъдростта винаги намират начин да запазят крехкия баланс в отношенията!
Нека Мъдростта е винаги с теб във всяко твое творение и във всеки момент от житейския ти път!
цитирай
4. donchevav - Много са нещата, които събират и ...
08.06.2021 18:46
batogo написа:
Много са нещата, които събират и разделят хората и поколенията, но разбирането и уважението на Мъдростта винаги намират начин да запазят крехкия баланс в отношенията!
Нека Мъдростта е винаги с теб във всяко твое творение и във всеки момент от житейския ти път!


Благодаря ти, Оги! Много точно си го казал - разбирателство и уважение. Разбирателството е в основата на добрите отношения, но за да има разбирателство, трябва взаимно уважение. Само че това с уважението, особено между представители на различни поколения, е нещо много относително, балансът, за който и ти споменаваш, обикновено е много крехък. Мисля, че постигането му е все по-трудно и едно от решенията е пак в отстоянието:) Колкото по-далече от очите, толкова по-мили и драги на сърцето. Разбира се, това е в кръга на шегата. А сериозно? Времената бързо се менят, отношенията стават все по-динамични и все по- равнопоставени и по-ултимативни. Няма го онова послушание и подчиненост от времето на патриархалния живот на рода, когато всички поколения са живели в една къща и трябвало строг ред, за да има мир и сговор под покрива. Днес всеки си има свой дом, всеки е максимално уверен в правотата си и изнервен в ежедневието си, всеки иска неговата дума да се зачита и смята себе си за прав. Сговор с такава нагласа не може да има. Истината е пак в ония непреходни ценности, неписани правила, които карат и младите, и възрастните да се срамуват от непремерените си думи, повишения тон, непримиримостта в спора. Трябва сдържаност, скромност, толеранс - и взаимно зачитане, надрастване на собственото его, отстояние от всичко, уронващо чуждото достойнство. Без уважение и взаимно зачитане няма нормални отношения. Стигнахме там, откъдето бяхме започнали:))) Сигурно на това се казва "алфата и омегата" на проблема:)))
Благодаря ти, че се отби, Оги, благодаря и за добрите думи, и за приятелското ти отношение!
Здрави и успешни юнски дни!
цитирай
5. tota - Мила Вени, поздрави за разказа!
08.06.2021 21:01
Отново си пресъздала проблематика, която е характерна за времето, в което живеем. Актуално звучи това отстояние между поколенията и между представителите на различните религии. Много рядко днес може да се видят две поколения да работят заедно на полето. За отчуждението от земята има много причини. Да се работи на полето трябва да се обича земята и да се знае нейната цена. Друго е отношението към този вид труд у хората с друго вероизповедание. И там има вече пропукване. Младите бягат на работа в чужбина.
Въпреки трудностите при обработването на земята, все повече хора се обръщат назад и започват да отглеждат сами продукция, за да знаят какво предлагат за храна на себе си и своите близки. Това е водещото за връщането към земята. Много хора съзнават, че основен проблем ще бъде храната и се завръщат по родните места или придобиват имоти, водени от мисълта, да си произведат качествена храна. Колкото до отстоянието и разминаването няма връщане назад. Само трудни времена могат да породят между поколенията и различните по религия взаимопомощ и уважение и търсене на съвети и помощ за оцеляване. Хубава вечер! Прегръдки!
цитирай
6. leonleonovpom2 - Поздрави, Венета!
08.06.2021 21:43
Винаги съм се възхищавал от твоята поезия! Може и един път в месеца да публикуваш нещо, но количеството не е гаранция за качеството!
Например Ботев- с двадесет и няколко стихотворения, може ли някой да се равнява с него?
Но, ти даваш доказателства, че и в прозата си не по- малък майстор! Нищо не липсва в твоя кратък разказ - среща на три поколения, сблъсък на близкото минало с настоящето, общуване на хора , различаващи се етносно и религиозно.......
И изводът, че хората, въпреки всичките различия помежду им, в едно могат да бъдат еднакви- в добрината!

Поздравления за чудесния разказ!

Искрено ти желая здраве и нови творчески успехи!
цитирай
7. donchevav - Отново си пресъздала проблемат...
08.06.2021 22:34
tota написа:
Отново си пресъздала проблематика, която е характерна за времето, в което живеем. Актуално звучи това отстояние между поколенията и между представителите на различните религии. Много рядко днес може да се видят две поколения да работят заедно на полето. За отчуждението от земята има много причини. Да се работи на полето трябва да се обича земята и да се знае нейната цена. Друго е отношението към този вид труд у хората с друго вероизповедание. И там има вече пропукване. Младите бягат на работа в чужбина.
Въпреки трудностите при обработването на земята, все повече хора се обръщат назад и започват да отглеждат сами продукция, за да знаят какво предлагат за храна на себе си и своите близки. Това е водещото за връщането към земята. Много хора съзнават, че основен проблем ще бъде храната и се завръщат по родните места или придобиват имоти, водени от мисълта, да си произведат качествена храна. Колкото до отстоянието и разминаването няма връщане назад. Само трудни времена могат да породят между поколенията и различните по религия взаимопомощ и уважение и търсене на съвети и помощ за оцеляване. Хубава вечер! Прегръдки!


Благодаря ти, мила Ати! Много ми хареса твоят прочит. Знаеш ли, че първият ми вариант за заглавие бе именно "Отстояния" . После реших да засиля акцента върху душевното благородство, върху дистанцирането от егоизма и завистта, които ни пречат да се разбираме с другите. Ти ме караш да мисля, че първото ми усещане е било по-вярно - може и да върна множественото число:).
Разказът се появи като мисъл за моята снаха - тя след няколко дни ще има юбилей. Не влиза в блога ми, няма да прочете, но толкова по-добре:)))) А иначе заслужава всичките добри думи, похвали и суперлативи. И е моята нежна Маргаритка, пък на английски "дейзи" е "маргаритка", нали? Няма нищо преувеличено за нея, такава е, каквато е описана Дейзи - и много се гордея с нея. А Севинч е добро хлапе - просто всичко й идва накуп и нагорнище, затова е малко изнервена. И все пак ...няма, наистина няма тази шлифовка и отстояние.
Прегръдка, мила Ати! Весели и здрави летни дни!
цитирай
8. donchevav - Винаги съм се възхищавал от твоята ...
08.06.2021 22:43
leonleonovpom2 написа:
Винаги съм се възхищавал от твоята поезия! Може и един път в месеца да публикуваш нещо, но количеството не е гаранция за качеството!
Например Ботев- с двадесет и няколко стихотворения, може ли някой да се равнява с него?
Но, ти даваш доказателства, че и в прозата си не по- малък майстор! Нищо не липсва в твоя кратък разказ - среща на три поколения, сблъсък на близкото минало с настоящето, общуване на хора , различаващи се етносно и религиозно.......
И изводът, че хората, въпреки всичките различия помежду им, в едно могат да бъдат еднакви- в добрината!

Поздравления за чудесния разказ!

Искрено ти желая здраве и нови творчески успехи!


А аз се възхищавам на твоята проникновеност, Лео, на точния анализ, на умението ти с две думи да изведеш основното. Много, много ми хареса твоят коментар! Благодаря ти за добрите думи! Имаше време, когато правех по няколко постинга на ден, после разредих... Сега едва смогвам да вляза в блога да поздравя приятелите. Не мога да отделя повече от половин час, такова е времето - ден година храни:))) После идва време за почивка и море, но там пък съм си наложила да се движа без телефон:) Добре, че в блога не е като в училище - не пишат отсъствия и служебни двойки за неявяване, а то отдавна да са ме изключили от всички платформи:)))
Поздрави, Лео! Бъди здрав и все така активен, все така добър - различен и неповторим - в това, което правиш! Весело лято!
цитирай
9. mt46 - Поздрави, Вени!
09.06.2021 19:00
Има разлика между сеене и садене... А някои са най-добри в седенето... :)
Благодатни дни!...
цитирай
10. donchevav - Има разлика между сеене и садене. . . ...
09.06.2021 21:47
mt46 написа:
Има разлика между сеене и садене... А някои са най-добри в седенето... :)
Благодатни дни!...


На мене ли го казваш?:))))
Оставих едно "сеене", че бяха се натрупали много думи с корен "сад-", но щом те дразни - смених го:) Благодаря ти!
Здраве и юнски благодат и за тебе, Марине!
цитирай
11. stela50 - Прекрасен разказ, мила Вени...
14.06.2021 15:20
Доброто обединява хората, независимо от различията им...
Пишеш красиво, силно, докосващо, вълнуващо... професионално -
и поезия, и проза... Понякога се връщам да препрочета нещо,
да поговоря мислено с теб... Признавам - все по-рядко се случва,
но това особено близко мое кътче, все повече ме придърпва.
Благодаряти за приятелството и прекрасните творби...
Прегръдки!
цитирай
12. donchevav - Доброто обединява хората, неза...
14.06.2021 17:43
stela50 написа:
Доброто обединява хората, независимо от различията им...
Пишеш красиво, силно, докосващо, вълнуващо... професионално -
и поезия, и проза... Понякога се връщам да препрочета нещо,
да поговоря мислено с теб... Признавам - все по-рядко се случва,
но това особено близко мое кътче, все повече ме придърпва.
Благодаряти за приятелството и прекрасните творби...
Прегръдки!


Мила Танечка, толкова ти се радвам! Благодаря ти за хубавите думи! Да, доброто е това, което ни сродява - без разлика на етнос, вяра, пол и възраст. Стига да се оттласнеш достатъчно от собствената си повърхност, да се извисиш така, че да виждаш и другия пред теб, да останеш при всички обстоятелства над дребнавостта, над личните пристрастия и егоизма, далеч над простотията, злобата и завистта.
Наистина много рядко се появяваш в блога - тук-там откривам твой коментар у приятели и ми става мило:)
И аз ти благодаря за приятелството ти, мила Танче, за красотата и уюта, за зрелостта и мъдростта на твоите постинги. Прегръщам те с обич, мила приятелко! Здраво и весело лято за тебе и близките ти!
цитирай
13. kolevdobri - Плюс от мен.
09.07.2021 10:11
Благодаря!
цитирай
14. donchevav - Благодаря!Благодаря, kol...
09.07.2021 19:33
kolevdobri написа:
Благодаря!


Благодаря, kolevdobri!
Трудно се постига това отстояние - иска се възпитание на чувствата ... и много други неща.
Колко хора днес могат да проявят благородство и възвишен дух? Струва ми се, че са рядкост... Дано да греша!
Благодаря за съпричастието!
Весело лято!
цитирай
15. marrta - еххх...много хуубаво си го написала, Вени - жени за плаж....жени за кър, аз съм си от вторите, но децата си отстоях - по плажове да са!
20.05.2022 10:10
възпитание на чувствата :) емоционална интелигентност, в крайна сметка най-обикновена човещина и разбиране. Хора
цитирай
16. donchevav - възпитание на чувствата :) емоц...
21.05.2022 09:58
marrta написа:
възпитание на чувствата :) емоционална интелигентност, в крайна сметка най-обикновена човещина и разбиране. Хора


Точно възпитание на чувствата... и интелигентност...емоционална най-вече. Колко точно си го казала - с 4 само думи. Пък на мене ми трябваха повече от 2000:)))
Благодаря ти!
Прегръдка с пожелание за повече морски плажове (краят на май е!!!) и за тееееб!
Прегръдка!
цитирай
17. marrta - Е, ти го написа - възпитание на чувствата, аз за ехо :)
21.05.2022 15:04
благодаря, май си е моят роден месец, морето си ме чака все на същото място - само здраве и живот! Пътища и гледки! Синьо лято със златни песъчинки по дните! Прегръдка - нека ти е пълна чаша лято!
цитирай
18. donchevav - О, честита си, родена през май! Аз ...
22.05.2022 09:40
О, честита си, родена през май! Аз пък мислех, че си мартенче, представях си те някоя рибка:)))
Нека всичко в тебе бъде лято - в мислите и дните, в преживяванията и мечтите, във всички сънища и наяве, знойно, босоного, парещо под пръстите, в пясък, кристалчета сол и морски пръски - нека бъде лято на 6! С пълна чаша лято още от май - наздраве!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042593
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53378
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031