Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2008 16:45 - Славеят и розата
Автор: feq Категория: Изкуство   
Прочетен: 7086 Коментари: 9 Гласове:
0



Любовта на човека струва смъртта на един славей - 
дали наистина е така?

Чели ли сте приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"?

Може да си я припомните на адрес:  http://pravoslavie.bg/content/view/1085/307/ 

А аз, ще ви напиша само откъс от нея, за да се върнем отново към тази стара мъдрост, че "най-хубавото се добива само с цената на голяма болка".  Казват още, че сълзите са един малък катарзис за душата. Искам да ви припомня и моето стихотворение "Лилава сълза" от  постинга ми на 14.02.2008 г. Тогава бях нова и нямах тук много читатели.
 Ами,...това са моите сълзи, приятели, и моята най-голяма болка. Искам да ги споделя с Вас! За да ми стане по-леко...

..."Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.

И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.

Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.

- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!

Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

image

И една много нежна песен избрах за Вас, приятели:   Tracy Chapman - The Promise




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Една тъжна приказка.
10.06.2008 17:59
Още навремето, когато я прочетох за първи път, ме натъжи.
цитирай
2. iliada - Напоследък ми се случва ,често да я
10.06.2008 20:30
прочитам и все едно чувство на тъга ме обзема , едно тягостно чувство което е така обяснимо....
цитирай
3. yuliya2006 - КАЗВАТ ЧЕ КОГАТО СЕ ОПИШЕ В ПРИТЧА ...
10.06.2008 22:45
КАЗВАТ ЧЕ КОГАТО СЕ ОПИШЕ В ПРИТЧА ЕДНА МЪДРОСТ ДОСТИГА БЪРЗО ПРИ ДУШАТА!
БЛАГОДАРЯ ЧЕ НИ ПОДНАСЯТ ТАЗИ НА ВЕЛИКИЯ ОСКАР УАЙЛД!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. feq - Тъжните неща в живота ни са повече, krotalka,
11.06.2008 00:04
отколкото веселите. Но и тъгата си има своята красота, нали?
цитирай
5. feq - iliada,
11.06.2008 00:10
всички неща на този свят са обясними, както и това, че тук се открихме сродните души.
И е хубаво да си споделяме и болките, радостите и тъгата!
Радвам се, че те намерих, Илиада!
цитирай
6. feq - Джули, мила,
11.06.2008 00:16
Само ти истински може да разбереш тъгата и болката ми!
Та нали и двете сме в едно и също състояние...
Другите наши отсрещни души...,
тези, които са в нашите души...
до края, до съвършенството...
в любовта...
С обич: Фея
цитирай
7. mathilda - обожавам оскар уайлд!
11.06.2008 14:33
има толкова много мъдрост във всичките му творби.. и толкова тъга, и красота, и болка, и лицемерие едновременно.. в момента чета "портретът на дориан грей" и не спирам да се изумявам...
цитирай
8. feq - mathilda,
11.06.2008 19:10
"Щастливият принц" от Оскар Уайлд също е много, много тъжна приказка...за истинските неща от живота.
цитирай
9. ivoimv - сън ли си или те има
27.07.2008 12:46
Колкото повече, страници отварям ,толкова повече ми се иска ,да извадя сърцето си ,като Данко и то да посочи пътя на хората към доброто и истината!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9493798
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031