Луи и Роза живеели в старчески дом. Те били вдовец и вдовица. Веднъж  седнали един срещу друг на вечеря, а Луи се взирал в жената с възхищение. Накрая, събрал кураж, мъжът попитал:
- Роза, ще се омъжиш ли за мен?
След няколко секунди внимателен размисъл Роза отговорила:
- Да. Да, съгласна съм!
Приятният им разговор продължил след вечеря и след това отишли в стаите си да спят. На следващата сутрин Луи се събудил много неспокоен. Тя дали каза "да" или "не"? Не  могъл да си спомни. Колкото и да се опитвал, нищо не се получило, не знаел нейния отговор. „Ей, толкова отслабна паметта ми.“ Твърде развълнуван Луи взел джиесема си и набрал телефона на Роза. Първоначално ѝ обяснил, че има някакви проблеми с паметта, после казал, че снощи било прекрасно, и чак тогава, набирайки смелост, попитал:
- А когато те помолих да се омъжиш за мен, ти какво каза: "да" или "не"?
- Да! Казах "да". И бях толкова щастлива да чуя предложението ти!
Луи въздъхнал с облекчение. И Роза продължила:
- И аз също много се радвам, че днес се обади, защото не можах да се сетя кой точно ми предложи..
 
Сергей Хазанзун