Един ден майка ти няма да ти се обади повече.
Един ден ще ти се иска да е живяла повече дни, за да се насладиш на времето си с нея.
Един ден тя ще спре да ти казва да спреш с шегите си. Един ден тя ще спре да ти дава съветите, които смята, че са подходящи за теб.
Един ден ще намериш къщата, в която винаги те е чакала с чаша горещо кафе при пристигането ти, празна.
Един ден гласът ѝ вече няма да бъде чут.

Един ден ще останат само спомени. Времето лети и не чака Нищо и никого. И на този ден ще почувствате празнота толкова голяма, че нищо и никой не може да запълни.