Дълбок поклон...




Иван Вазов, с почти пророческо стихотворение в далечната 1916 г.  

България ще ни презре!
На три морета разпростряна,
земи нашир-надлъж покрила,
погълнала докрай Балкана,
белей родината ни мила.

Но идат времена ужасни!
Горко на нашите правнуци!
В земята ни така прекрасна
ще плъзнат турци и айдуци.

Не вярвайте, че са се спрели,
че отървали сме се век.
Араби, турци, с чалми бели
ще ни поробят пак след век.

Народе, де си се запътил?
Защо забрави тоз завет?
Защо отворил си им пътя
да те прегазят без ответ?

Аз тук сега ви завещавам!
Бранете нашата земя.
Не с китка мека, а със сабя.
Вий спрете страшната вълна!

Ще бъдат в гроба мойте кости.
Но ще ви гледам из небе.
Не пускайте ислямски гости.  
България ще ви презре !  

1. 04.1916 г. Иван Вазов

но специално това стихотворение ми се струва, че не е на Вазов, а може би от нета. А там нали знаете как стоят или по-скоро не стоят нещата.