Три жени отишли до един извор, за да си налеят вода. До извора, на каменна пейка седял един старец, който ги гледал тихо и слушал разговора им. Жените имали по един син. Първата казала:
- Синът ми е толкова бърз и пъргав, че няма равен на него.
- Синът ми - казала втората - пее като славей. Няма никой на света, който може да се похвали с толкова красив глас като неговия.
- Ами твоят син? - попитали двете жени третата, която останала безмълвна.
- Не знам какво да кажа за сина си, отговорила жената. Той е добро момче, но не може да прави нищо специално...
Когато напълнили амфорите си с вода, трите жени тръгнали към дома си. Дядото ги последвал по пътя. Амфорите били тежки, жените се изморили . В един момент те седнали да си починат от силни болки в гърба. Срещнали трима млади мъже.
Първият направил шоу. Той си сложил ръцете на земята и направил колело с краката си във въздуха, след което направил два смъртни скока един след друг. Жените го гледали с възхита.
Вторият млад мъж запял песен. Той имал прекрасен глас, като на славей. Жените го слушали със сълзи в очите и възкликнали:
- Той е ангел!
Третият млад мъж се насочил към майка си, взел тежките амфори и ги понесъл, вървейки до нея. Жените се обърнали към стария човек:
- Какво ще кажеш за децата ни?
- 0, деца ли?! - възкликнал стареца. - Аз видях само един син.