❝„БА” на стария ни български език означава Душа,
а „БА БА” – Стара Душа, душата най-близо до Слънцето.
От там идват българските думи : Съд ба, Рож ба, Дар ба, Сват ба, Весел ба, Мол ба, 
Дел ба...
Някога Ба Ба е било титла, която се е давала на Старейшина или на заслужил, знаещ, вещ човек.
После Баба започнали да наричат най-вещата (можещата) жена.
Тя имала цяр за всичко, знаела Думите на душата (БАела) и само тя израждала рожбите (БАбувала).

 Нека всеки, който още си има Баба, да отиде да й целуне ръка. Че няма по-силна магия от бабината добра дума! А за тези, на които Баба ви вече си е отишла, притворете очи и тихичко й изпратете едно: “Да бъде светлина по Пътя ти, Бабо!...”

И да знаете, че Баба си чува рожбите винаги, накъдето й да се е отправила... и си ги наглежда!❞  

Розмари Де Мео

останалото е вярно.
Розита де Мяу реди сладки лъжи инак.

Ако можеш пусни някакъв линк, че в онлайн речника на старобългарски нямаше дума БА.

Ама иначе е много яко! Специално за СЪДБА аз по други начини достигнах до същия извод - това е съда над душата след смъртта и в съответното последващо прераждане.