Прекрасна притча за хората, направили толкова много за нас, дали ни сърцата си, посветили ни живота си... За нашите учители! Нека им кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ! 

"В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори Учителя.
- Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него.  
Господ се усмихнал и рекъл:  
- Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и e УНИКАЛЕН като разработка. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат.   Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това.   Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки човек, за да оцелее и да се чувства щастлив.   Ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.   Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, ще ги респектира и учи, но и ще е близо до тях, ще ги разбира и утешава.   Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.   Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.  
- Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. – И изработката е БОЖЕСТВЕНА! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това недостатък?  
– Това не е влага – отвърнал им Господ. – Това са СЪЛЗИ.  
- Сълзи! – зачудили се те. – Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
 - Сълзата е израз на радостта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.   Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети.   Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато Учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят, а той да посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен.
-Тези сълзи...   - са гениална идея! – възкликнали ангелчетата.  
- Да, но не са моя заслуга – отвърнал Създателят.