"Хората разказвали, че когато разпънали Христос, Пресвета Богородица, обхваната от силна болка вървяла безцелно, без да знае накъде отива. Вървейки с болка в сърцето, Тя седнала да си почива под едно дърво, пълно с листа, но не и с цветя. Това дърво никога не цъфтяло. От умора заспала. Тогава листата от дървото бавно започнали да падат върху Богородица и нежно Я покрили. Пресветата се събудила от топлината, която листата на това дърво ѝ дали. Погледнала листата. Погледнала и дървото над себе си, останало без листа. Ето защо не ѝ било студено. Тя благословила дървото:  "Бъди благословено и ухаещо завинаги."
За миг дървото се изпълнило със зелени листа и за пръв път цъфнало с ароматни цветове.
И така, до днес люляковите храсти цъфтят с нежни, красиви цветове през пролетта и разнасят ухание около себе си.